Метаданни
Данни
- Серия
- Женски клуб „Убийства“ (4)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- 4th of July, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Валерия Панайотова, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
-
- Няма
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 4,6 (× 14гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране
- Silverkata(2020)
- Корекция и форматиране
- Epsilon(2020)
Издание:
Автор: Джеймс Патерсън; Максин Петро
Заглавие: 4-ти юли
Преводач: Валерия Панайотова
Език, от който е преведено: английски
Издател: ИК „Колибри“
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Печатница: „Уникорп“ ООД
Излязла от печат: 11.09.2006
Редактор: Рада Шарланджиева
Художник: Стефан Касъров
ISBN: 954-529-455-8
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/8354
История
- —Добавяне
Глава 38
Денят се разстилаше като жълта плажна хавлия. Колко жалко, че Джо не можеше да го сподели с мен.
Подсвирнах на Марта да се качи в колата и поехме към града за провизии. Профучавайки по „Кабрильо“ мярнах надписа: „Училище Бейсайд, Отдел детски социални грижи, щат Калифорния“.
Голямата синя викторианска сграда се издигаше вдясно от мен. Импулсивно свих към паркинга и спрях колата.
Останах известно време вътре, обхождайки с поглед сградата, дворното игрище и високата решетъчна ограда. После заключих колата и тръгнах по чакълената пътека към тежката дъбова врата.
Отвори ми чернокожа жена със свръхтегло, тридесетинагодишна.
— Здравейте — казах. — Търся д-р Браун.
— Заповядайте. Тя е в учителската стая. Аз съм Мая Абуд, една от учителките.
— Какво е това училище? — запитах, докато я следвах из тесните тъмни коридори, а после и по стълби нагоре.
— Щатските власти събират тук предимно безпризорни деца. Тези при нас са от късметлиите.
Подминахме малки класни стаи, салон с телевизор, както и куп деца от съвсем малки до юноши. Беше като далечен отглас от „Оливър Туист“, но мисълта, че децата са бездомни, все пак бе тъжна и потискаща.
Г-ца Абуд ме остави на прага на светла стая с много прозорци, в която съзрях Кароли Браун. Тя скочи на крака и се приближи към мен.
— Линдси. Радвам се да те видя.
— Просто минавах наблизо и реших да се отбия и да се извиня, задето не бях много учтива вчера.
— О, стига. Всъщност аз те изненадах, а ти не ме познаваше. Радвам се, че дойде. Искам да те срещна с някого.
Обясних на Кароли, че съм дошла съвсем за малко, но тя ме увери, че няма да се забавим повече от минута.
Последвах я навън към спортната площадка и видях, че се насочваме към красиво около осемгодишно тъмнокосо момиченце, което седеше до маса под сянката на дърво и си играеше с фигурки на войници.
— Това е дъщеря ми Алисън — представи я Кароли. — Али, това е Линдси, лелята на Бриджит и Мередит. Тя е полицайка, лейтенант.
Момиченцето ме погледна с грейнали очи.
— Знам много добре коя сте. Вие се грижите за Пенелъпи.
— Точно така, Али, но само за няколко седмици.
— Пенелъпи е много умна, нали? Може да чете мисли.
Момиченцето се разбъбри за своята приятелка прасето, докато с майка й ме изпращаха към паркинга.
— Наистина е страхотно, че си полицайка — увери ме Алисън и ме хвана за ръката.
— Така ли?
— Разбира се. Значи можеш да оправяш всичко.
Почудих се какво ли иска да ми каже хлапето, а то стисна възбудено пръстите ми, след което се затича към колата. Марта въртеше опашка и лаеше, докато не я пуснах навън. Затанцува около Алисън, обсипа я с мокри целувки.
Накрая успяхме да ги разделим и се уговорихме скоро да се видим. Докато им махах през отворения прозорец, си помислих, че съм си намерила нова приятелка.