Джеймс Патерсън, Максин Паетро
4-ти юли (122)

Глава 121

Емили Харис седеше зад бюрото си, когато влязох в дългия тесен кабинет с бюра покрай стената. Хубавите й устни се разтеглиха в дежурна усмивка, която стана дори още по-широка, щом ме разпозна.

— О, здравейте — приветства ме тя. — Не се ли срещнахме с вас и съпруга ви преди две седмици в къщата на „Оушън Колони Роуд“? Имате чудесно куче.

— Точно така — отвърнах. — Аз съм лейтенант Боксър. Работя в полицията на Сан Франциско — след което й показах значката си.

Лицето на жената моментално се стегна.

— Вече разговарях с полицията.

— Чудесно. Значи няма да имате нищо против да го направите пак.

Издърпах стола до бюрото й и се настаних в него.

— Разбрах, че вие и д-р О’Моли сте били много близки приятели.

— Не се срамувам от това, което намеквате. Този човек нямаше щастлив брак, а и аз не бях заплаха за брака му и, по дяволите, нямам нищо общо с убийството.

Докато я наблюдавах, г-ца Харис изравни всички бележници, химикалки и листове по бюрото си. Разтребваше. Поставяше всяко нещо на точното му място. Какво ли се въртеше в ума на тази чистофайница точно в този момент? Какво знаеше за семейство О’Моли?

— И вие сте брокерката, обявила къщата му за продан?

— Това още не е причина да убиеш някого, за бога. Луда ли сте? Аз съм един от най-успешните брокери в този район.

— Успокойте се, г-це Харис. Не съм намеквала, че сте убили някого. Опитвам се да опозная жертвите, тъй като работя по друг неразкрит случай.

— Добре. Още ми е прекалено прясно, разбирате ли?

— Естествено, разбирам. Всъщност успяхте ли да продадете къщата?

— Не още, но имам работна оферта.

— Добре. А бихте ли ме развели из къщата, г-це Харис? Имам няколко въпроса, на които се надявам да ми отговорите. Възможно е да помогнете за разкриването на убийството на Бен О’Моли.