Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (89)

86

Нямах желание да ходя на вечеря с когото и да било. Исках да проследя брат ми на излизане от офиса му и да видя къде отива, с кого и какво е намислил.

Но Джинкс беше наш клиент, освен това беше добър човек и ако все пак трябваше да избера с кого да вечерям, то тя стоеше начело на краткия ми списък.

— Ранна вечеря става ли? — попитах я.

Тя каза, че й е удобно, и прецених, че ако се срещнем в шест, бих могъл да съм пред къщата на брат ми в осем.

Отидох с колата до ресторант „Ред О“, който титулуваният главен готвач Рик Бейлес беше отворил неотдавна — през 2010 година. Мястото изглеждаше грандиозно още от внушителните врати откъм Мелроуз, които водеха към остъклен двор. Вътрешността представляваше съчетание между дизайн и архитектура, които напомняха за Саут Бийч и за някой популярен курорт в Мексико. Най-отпред имаше голяма обща маса, над която висяха ръчно изработени полилеи. Следваше тунел от криви стъкла, като изложба на текила, а навсякъде наоколо имаше огромни саксии с палми.

Бях чел, че модерната мексиканска кухня тук е невероятна, дори и за град, който се слави със своята мексиканска храна. Когато в шест часа долових парливия шоколадов аромат на сос моле, осъзнах, че бях изгладнял за истински хубаво ястие.

Джинкс ме чакаше в едно от малките обособени за хранене пространства, сгушено в ниша, встрани от голямата зала. Диваните, фотьойлите и табуретките бяха облицовани с черна кожа. Обаче колкото и да ми харесваше обстановката, истинската атракция беше Джинкс. Разменихме си целувки по бузата, поръчахме питиета и веднага щом сервитьорът донесе коктейлите с текила, тя каза:

— Кажи ми нещо хубаво, Джак. Нощем броя овце, за да се приспя, а снощи стигнах няколкостотин хиляди.

Усмихнах се.

— Говоря сериозно. Двеста хиляди.

Пак се усмихнах и двамата се разсмяхме.

Беше минала почти цяла седмица, откакто Джинкс беше станала наш клиент и Круз, и Дел Рио бяха вложили доста време по случая й.

— Мисля, че имаме напредък — казах й аз.

Сервитьорът взе поръчката ни и като си тръгна, разказах на Джинкс за вечерта, в която Круз беше ходил в „Хавана“ и как двамата с Дел Рио бяха притиснали шофьора на лимузината по-рано този ден.

— Имаме идея как да намерим този Тайсън Кийс. Ако знае кой е убил клиентите на проститутките, ще го разберем.

— Защо Карън Ричи и Кармелита Гомес са скрили името му?

— Ричи се е страхувала от него. Както изглежда, Кийс е агресивен. Не знам защо жените се женят за такива мъже. Не разбирам и защо остават с тях.

— Моят съпруг също ме биеше — каза ми Джинкс. — Сложно е. Исках да ти разкажа за това.

— Разкажи ми.

Джинкс отпи от коктейла си. Каза, че иска да ми разкаже, но от изражението й разбирах, че й е трудно да намери думи за тази история. Затова просто седях до нея и изчаках да стане готова.

— Аз го убих. Искам да знаеш, че аз убих съпруга си.