Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (85)

82

Бащата на Кармине Ноча беше престъпник, както и моят. И двамата с Кармине бяхме учили в университети от Бръшляновата лига, и двамата бяхме служили в морската пехота, и също така и на двамата бащите ни бяха връчили ключовете за семейния бизнес.

Освен тези неща, аз и Кармине Ноча нямахме нищо общо.

Той беше трето поколение убиец, никога не беше залавян, нито дори съден. Беше в списъка за наблюдение на ФБР, но нямаха доказателства в подкрепа на онова, което знаеха, а именно че беше поръчал убийството на трима души. Нямаше оставени отпечатъци, оръжие на убийството или запис от полицейското наблюдение.

Доносниците бяха убити, преди да дадат показания.

Бащата на Кармине, Донът, беше готов да се оттегли и се говореше, че синът му ще заеме мястото му… че и повече. Според слуховете фамилията Ноча щеше да се разширява на изток през следващата година — от централния им щаб в Лас Вегас към Чикаго.

Беше невиждано в историята на мафията сателитна организация да се върне към корените си, но Ноча беше безочлив и баща му го беше възпитал да постига големи неща.

Похитеният микробус с тридесет милиона долара в лекарства беше първата по-важна стъпка в плана за разрастване на Кармине, а сега именно този микробус седеше на пътя му. И понеже преди шест месеца аз го бях помолил за помощ, за да предпази брат ми от получаването на урок, който може би нямаше да преживее, за да може да го оцени, се бях превърнал в съюзник на мафиот. Направо си бяхме станали близки. Ноча ми се обади около три сутринта. Не поздрави. Каза, че дистрибуторите, които вече са платили за лекарствата, са много недоволни.

И преди го беше изтъквал.

— Работим по въпроса, Кармине. Нямам нужда от повтаряне.

— При нас няма часовници.

Така ми напомняше, че моето време беше на негово разположение. Разказах му за развитието по случая и какъв е планът и той затвори, без да се сбогува.

Отново потънах в сън.

Тичах след Колийн и се опитвах да й кажа, че съжалявам, но тя не спираше да бяга от мен. Телефонът отново иззвъня. Този път се обаждаше моят добър приятел лейтенант Мичъл Тенди.

— Намирам се в квартала, Джак. Ще се радвам да се отбия, ако има нещо, което искаш да ми кажеш.

— Вече ти казах, Мич. Не съм го направил аз.

Тенди се изсмя подигравателно и затвори.

Когато и Джъстийн се обади да ми съобщи за ареста на Дани Уитман, заподозрян в убийство, вече бях напълно буден.