Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Private (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Suspect, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
  • Няма
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,8 (× 18гласа)

Информация

Сканиране
Silverkata(2020)
Корекция и форматиране
Epsilon(2020)

Издание:

Автор: Джеймс Патерсън; Максин Паетро

Заглавие: Детективска агенция „Private“. Заподозрян №1

Преводач: Деница Каракушева

Година на превод: 2013

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ентусиаст; Enthusiast

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: ФолиАрт

Редактор: Гергана Рачева

Художник: Вихра Стоева

Коректор: Александра Худякова

ISBN: 978-619-164-075-1

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/12814

История

  1. —Добавяне

4

Пристигането на доктор Сай и Мо-бот подобри с двеста процента шансовете да разберем какво се беше случило в дома ми.

Доктор Сай, чието истинско име беше Сиймор Клопенберг, беше главният съдебен медик в Private. Имаше дълъг списък с научни степени зад гърба си, като се почне от „доктор на науките“ от Масачузетския технологичен институт, придобита на деветнайсетгодишна възраст — едва преди десет години.

Мо-бот идваше от Морийн Рот, петдесет и няколко годишна, компютърен гений и майстор на де що има технология. Беше завършила „Компютърни престъпления“ и също така играеше ролята на майчица на всички в Private.

Мо носеше със себе си камерата и цялата си мъдрост. Сай беше донесъл набора за оглед на местопрестъпление и за събиране на доказателства, който беше последният писък на технологиите.

Четиримата отидохме в спалнята и застанахме около мъртвото тяло на Колийн, докато нощта се спускаше зад прозорците.

Всеки от нас беше обичал Колийн. Всеки посвоему.

— Нямаме много време — каза делово Джъстийн, нарушавайки мълчанието, поела ролята на детектив, разследващ убийство. — Джак, налага се да те попитам, имаш ли нещо общо с това? Защото ако имаш, може да направим така, че всичко да изчезне.

— Заварих я в този вид, когато се прибрах — отвърнах аз.

— Окей. Все тая — каза Джъстийн, — всяка изминала минута все повече те превръща в човека, който го е направил. Трябва да съобщиш в полицията, Джак. Затова нека да преговорим всичко бързо и внимателно. Започни отначало и не изпускай нито една подробност.

Докато Мо и Сай си слагаха латексови ръкавици, Джъстийн включи дигиталния магнетофон и ме подкани да започна да говоря. Казах й, че след като съм слязъл от самолета, Алдо ме е посрещнал на изхода за пристигащи на „Бритиш еъруейз“ точно в пет и половина.

Разказах й, че след като съм се изкъпал, съм открил трупа на Колийн. Казах й, че от жилището липсваха моят пистолет и харддискът на охранителната система. Повторих, че нямам представа защо Колийн е била тук или защо е била убита.

— Не съм го сторил аз, Джъстийн.

— Знам, Джак.

И двамата бяхме наясно, че когато полицаите дойдат, щях да се превърна в главния заподозрян, и макар да имах приятели ченгета, не можех да разчитам на никого от тях да открие убиеца на Колийн, при положение че аз бях толкова удобен за целта.

Бях имал интимна връзка с мъртвата.

Нямаше влизане с взлом.

Жертвата беше в моето легло.

Това беше от онези случаи, които полицаите наричаха очевидни. С очевиден за мен изход.