Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (59)

56

Едва осъзнавах какво ми беше казал Тенди.

Колийн не можеше да е била бременна. Не й личеше. Освен това би ми казала. Нали? Зиглър вдигна стола. После двамата с Тенди ме завлякоха обратно на него.

— Лъжеш — казах аз. — Колийн не беше бременна.

— Откъде знаеш? — попита Зиглър. — Да не си получил доклада от аутопсията? Ние обаче го получихме. Ще отнеме известно време, докато излязат резултатите от ДНК пробата, но, така или иначе, няма значение кой е таткото. Може да е била бременна от всеки. Пак си е убийство на детето й.

Тенди ме потупа по рамото.

Извърнах глава, за да го погледна.

— Джак, следиш ли ни мисълта? Досега не записвахме, но сега ще пусна видеозаписа. По-добре ни кажи истината, докато още имаш време.

Тенди излезе и наистина след малко камерата в ъгъла издаде звук и се завъртя. Премигна малка червена лампичка.

Той се върна с тефтер и химикалка.

— Готов ли си, Джак? Защото сега е моментът. Щом се сбогуваме, няма кой да ти помогне. Дори и Феско.

Тъкмо тресна тефтера на масата и Ерик Кейн, моят приятел, възпитаник на Юридическия факултет в Харвард и началник на правния отдел в Private, нахлу в стаята за разпит.

Кейн беше едър мъж, преждевременно побелял, и също като мен беше играл футбол в колежа. Обикновено добре се контролираше, имаше тънко чувство за хумор и излъчваше спокойствие.

Но сега беше побеснял. И това ме накара да се почувствам добре.

— Каза ли нещо, Джак? — викна ми той.

— Не. Само следователите приказваха.

Кейн дойде до мен и завъртя главата ми настрани.

— Кървиш.

 

После се обърна към Тенди и Зиглър:

— Незаконно е да биете затворници. Към вас не само се е запътил съдебен иск, но освен това побоят автоматично отменя всичко, което е казал.

— Каза, че е невинен — присмя се Зиглър.

— Голямо зло куче — каза Тенди на Зиглър, поглеждайки Кейн. — Бау-бау.

— Настоявам клиентът ми да бъде прегледан от лекар. Незабавно.