Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (125)

122

Нежеланието на Тенди да ми предостави доказателства за убийството на Клей Харис беше осезаемо. Ако той разследваше и Томи за това престъпление, имах причина да се надявам, че брат ми е оставил някакви улики след себе си. В стаята за разпит се възцари пълна тишина. Чуваше се само лекото плющене върху китката на Зиглър от подръпването на ластика. Тенди се облегна на стола си, преструвайки се на нехаен. Най-накрая заговори:

— Томи е бил спрян за шофиране с превишена скорост в нощта, когато е бил убит Клей Харис. Карал е нов „Лексус“ LX 570, собственост на жертвата. Освен това е пил. Не е могъл да обясни на патрулните полицаи какво прави в колата на Харис. Също така не е могъл да обясни какво е правил през последните няколко часа и защо е бил в околността.

За последно бях видял Томи пред къщата на Харис. Явно се е върнал в къщата да вземе ключовете за джипа. Тъп ход, Томи. Много тъп.

— Засега Томи е задържан за шофиране в нетрезво състояние и притежание на краден автомобил — обясни Тенди. — Но не сме свършили с него.

За кратък миг изражението на Тенди беше открито и аз можех да прочета мислите му, все едно бяха вестникарски заглавия. Направо му се гадеше, че не разполага с нищо срещу мен.

Сигурно и той можеше да разчете моето.

Не разполагаше с нищо срещу мен.

Нямаше нищичко.

В главата ми се заформяше празненство. Бях се ухилил като тиква и изиграх танца на победата по цялото въображаемо поле на игрището в ума си. Хвърчаха тапи от шампанско и течността се стичаше по лицето ми. Запалянковците бяха станали на крака по трибуните и ме аплодираха, а съотборниците ме хвърляха във въздуха.

Хладнокръвието беше залепнало за Кейн като ушит по поръчка костюм, но десният му клепач трепна. Това беше намигване, предназначено само за мен.

Изправих се и казах:

— За мен беше удоволствие, господа, но закъснявам за среща.

След това напуснах полицейското управление заедно с моя адвокат. Можех да спра да се притеснявам, че ще ме върнат в Двете кули, че ще прекарам една-две години в съда, където щях да бъда унижаван, докато не ме затворят в Ломпок от двадесет и пет години до живот. Отново бях свободен.

— Мамка му, кажи нещо, Джак!

Потупах рамото на Кейн и му се ухилих.

— Прекрасен ден, Ерик! О, прекрасен ден!