Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (114)

111

В един момент Рик вървеше към задната врата. В следващия се залепи към една ограда от колове, за да не бъде смазан от стар шевролет „Импала“, който се понесе през моравата и профуча покрай колата на Круз, паркирана на алеята.

Круз се хвърли от стъпалата на входа и заедно с Дел Рио се втурна към служебната кола. Гомес сякаш ускори за секунди до сто километра в час, но аз успях да видя лицето й, когато импалата ме подмина на две колела.

Тя не изглеждаше уплашена. Изглеждаше устремена.

— Да извикам ли полиция? — викна ми Дел Рио.

— Да — изкрещях.

Качих се в колата си, направих обратен завой и последвах Круз и Дел Рио на изток по улица „Стаг“ — тесен път, не мотописта.

Гомес беше напред и набираше преднина, шофирайки през жилищните комплекси така, все едно беше хем пияна, хем луда. Помете една пощенска кутия, остърга няколко паркирани на улицата коли и изфуча покрай знак „стоп“.

После отново зави на две гуми, този път наляво по булевард „Лоръл Кениън“, и задра страната на един джип, който се движеше на север в нейната лента на пътя.

Излязох на булеварда навреме, за да видя как червената кола се изстреля напред по вътрешното платно. Засвириха клаксони. Импалата се движеше на зигзаг — наляво, надясно и обратно в средната лента. Колите отбиваха встрани. По пътя се носеха капаци на джанти. Круз и Дел Рио минаха отдясно на импалата, но не успяха да я настигнат.

Гомес не просто се изнасяше, а препускаше така, сякаш към нея по улицата мълниеносно се носеше опустошителен огън.

Клаксоните тръбяха, докато прелитахме през пресечката между „Лоръл Кениън“ и улица „Стратърн“ — място, наблъскано с малки търговски центрове — магазин за алкохол, цветарница, бензиностанция и заведения за бързо хранене.

След това пътят премина в права улица, която минаваше между дву- или триетажни бизнес сгради от двете страни.

Обаждането на Дел Рио до полицията и незаконното бягство на Гомес бяха привлекли патрулките и когато Кармелита взе завоя, след нас се носеха шест полицейски коли. В далечината се чуваха още сирени.

Гомес не намали, нито спря или се поколеба.

Всъщност, колкото повече коли се включваха в преследването, толкова по-бързо и лудо караше тя.