Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (113)

110

Круз и Дел Рио бяха в колата пред мен и ме принуждаваха да се движа с прилична скорост, докато карахме на север към Долината.

Докато шофирах, диктувах бележки по случая на магнетофон. Описах събитията в хотела и последното развитие по случая. Фактите, такива, каквито ни бяха известни, започваха да придобиват смисъл.

Карън Ричи, жената в инвалидната количка, която беше дала информация на Круз, уреждаше срещите на компаньонките. Тя беше разказала на Круз, че един шофьор на лимузина знае кой е убил клиентите от хотелите и че е получила тези сведения от приятелката си, бившата компаньонка и настояща гардеробиерка Кармелита Гомес.

Круз беше разпитал Гомес и тя му беше дала грешна информация.

Сега имахме следа, получена от първия съпруг на Ричи — Тайсън Кийс. Той беше прибрал Гомес от срещата й с Артър Валънтайн, мъжът, който беше убит в хотел „Морска панорама“ миналата година.

Ако Кармелита Гомес беше убийцата от случаите в хотелите, беше ясно, че е имала лесен достъп.

Двадесет минути след като оставихме Кийс, открихме името на Гомес на пощенска кутия на улица „Стаг“, пред една от направените по калъп, кремави на цвят, къщи от комплекс от средна класа постройки.

Къщата на Гомес беше навътре от улицата, оградена от неголям двор. Към нея се извиваше малка алея от „Стаг“, която продължаваше покрай оградата към площадка от дясната страна и свършваше с гараж в задния двор.

Круз и Дел Рио отбиха в алеята, а аз паркирах на улицата.

Излязох от колата и ги настигнах на входа, а Дел Рио мина отзад. Извадихме оръжията си и двамата с Круз застанахме от двете страни на вратата.

Той позвъни на звънеца и след малко лампата на верандата светна.

— Кармелита Гомес, аз съм Емилио Круз. От миналата вечер.

Не получи отговор, така че пак пробва:

— Погледни през шпионката, Кармелита. Знаеш, че не съм ченге. No seas tonto. Не бъди глупава. Не ме карай да изритам вратата.

Зад къщата се чу мотор на кола. Видях светлините на фарове. После всичко се случи много бързо.