Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (103)

100

На Емилио Круз това не му харесваше. На това му се викаше „кофти операция“. Все едно някой боксьор средна категория да се спречка на улицата с представител на тежката категория. Най-доброто, на което дребният можеше да се надява, беше да не го убият. Круз разбираше, че Джак трябва да го направи за Ноча. Този тип беше смъртоносен. Беше отмъстителен. Убиваше хора. И се беше отървал от затвора, въпреки че беше извършил убийство.

Круз правеше това не само заради Джак, правеше го заради своя партньор.

Рик минаваше четиридесетте. Беше тромав. Беше бавен. А щеше да му се наложи да се катери по стени. На тъмно.

Скоти компенсираше донякъде. Той можеше да прави цигански колела на една ръка и да тича като гепард. Но пък Скоти беше бивше моторизирано ченге. Досега не беше престъпвал закона по този начин и да работи за гангстер беше против всичко, което го правеше добро ченге. Точно в този момент, докато Рик обикаляше и търсеше къде да паркира, Скоти седеше зад Круз и подрипваше с коляно, като тресеше предната седалка.

— Рик — започна отново Круз, — по-добре да минем през задната стена. Покривът не ми харесва. Ама изобщо.

Дел Рио каза търпеливо:

— Знаем онова, което Скоти разучи. Ако минем през стената, не знаем на какво ще попаднем. Може върху нея да са складирани тежки неща. Може да уцелим и тръби.

Дел Рио започна да ругае, защото улица „Бойд“, на която бяха спрели преди, беше затворена. И от двете страни на пресечката нямаше нито едно свободно място.

— Казвам ти, Рик, това не ми харесва — каза пак Круз.

— Ето там.

Дел Рио паркира в една отбивка със знак „Паркирането забранено“, което можеше и да не направи впечатление на някой случайно преминаващ полицай по това време на нощта. Евентуално.

Още преди колата да спре, Скоти вече беше излязъл през задната врата. Пресече улицата, облечен в черно и с маска за ски в ръка. Прикри се в сянката на външните стъпала на склада и, както беше направил предишния път, разтресе един прозорец така, че алармата да се включи.

Алармата оглуши няколко пресечки по-нататък, а Круз знаеше, че е предупредила и техниците в контролния център на „Охранителни системи Боско“ чрез телефонен сигнал.

Същите онези хора, които бяха приемали сигналите преди двадесет и четири часа, най-вероятно сега също бяха на смяна. Бяха получили три фалшиви обаждания от този адрес и екипът на Дел Рио разчиташе, че от „Боско“ ще уведомят собственика на сградата и полицията, че алармата е отчела повреда на системата, а не влизане с взлом. Детективите от Private зачакаха отговор от страна на полицията, който така и не дойде. Петнадесет минути по-късно, на бледата лунна светлина, Круз, Скоти и Дел Рио пресякоха улица „Андерсън“ и влязоха в тясната пролука между склада на фабрика „Червената котка“ и съседната сграда за авточасти.

Използвайки техника за катерене, наречена „бриджинг“, те се заизкачваха сантиметър по сантиметър, залавяйки се за пукнатините в тухлите между двете сгради.

Две коли изсвистяха по хлъзгавия път, докато мъжете от Private бавно напредваха към покрива на склада на фабриката за керамични изделия „Червената котка“.