Джеймс Патерсън, Максин Паетро
Заподозрян № 1 (87)

84

В един и петнайсет следобед Дел Рио и Круз седяха в колата на огромния паркинг под сянката на моста на Деветдесет и шеста улица. Паркингът се намираше на километър и половина от лосанджелиското летище и беше ограден от осемлентовия булевард „Сепулведа“ и надлеза на „Осморката“. Лимузини, таксита и друг вид обществени превозни средства се стичаха непрекъснато и се редяха на опашки под подредените по азбучен ред означения, изчаквайки да влязат в летището.

Те следяха един определен човек — Пол Ричи, бияч от Хавана, женен за източника им — жената в инвалидната количка. Ричи си лафеше с трима други шофьори. Той хвърли поглед към служебната кола на Private, а после отвори вратата на неговата кола и извади сандвич от хладилна чанта. Извика на един от останалите шофьори:

— Ей, Бакстър, имаш ли горчица?

— Мога да ти дам друго кафяво и горчиво нещо, какво ще кажеш? — изсмя се Бакстър.

Докато наблюдаваха от мерцедеса, Круз се обърна към Дел Рио:

— Това е той. Ричи е онзи с евтиния костюм и шофьорската шапка.

Дел Рио облече якето си и попита:

— Пистолетът ми вижда ли се под това?

— Ти изглеждаш все едно носиш оръжие даже като спиш.

— Това е добре, защото искам Ричи да замръзне на място. Не искам да го гоня. Малко си навехнах крака при скалното изпълнение.

— Оф, приеми го, Рик, просто остаряваш.

Дел Рио заяви, че не е стар и че все още може да счупи от бой всеки с неговия ръст.

— Няма да ти се наложи, Рик. Аз ще те защитавам — каза Круз.

Дел Рио му хвърли гневен поглед. Круз се разсмя и стегна ластика на опашката си. Щом го нагласи, каза:

— Готов ли си, партньоре?

Двамата отидоха при четиримата мъже, които стояха под знака с буквата „Д“.

Двама от тях, включително Пол Ричи, караха лимузини. Другите бяха с униформи на автобусна компания, превозваща пътници от летището. Те бяха дебели, нямаше да представляват проблем. Но шофьорът до Ричи беше мускулест и млад. Изглеждаше като човек, лежал в затвора.

— Пол Ричи? — попита Круз.

Разговорите секнаха.

Ричи се изпъчи.

— Аз съм Ричи. К’во искаш?

— Помниш ли ме?

Круз разгърна якето си и показа пистолета си, онзи, който трябваше да предаде пред клуба.

Ричи погледна пистолета, врътна се и хукна бързо към изхода, като шапката изхвръкна от бръснатата му глава.

— Само искаме да поговорим — изкрещя Круз.

Този тип тичаше доста бързо.

— Мамка му — каза Дел Рио.