Кен Фолет
Крахът на титаните (90)

IX

Баражът на британците продължи една седмица.

Планирано беше да е пет дни, но за ужас на Фиц само през един от тях времето беше добро. Въпреки че бе лято, през останало време имаше ниска облачност и дъжд. Това затрудни артилеристите при точната стрелба. То означаваше и че разузнавателните самолети не можеха да проверяват резултатите и да помагат на артилерията да коригира прицела си. Това пък направи нещата особено трудни за контрабатарейните артилерийски разчети — заети с разрушаването на немската артилерия — понеже германците разумно местеха топовете си, та британските снаряди да падат върху изоставени позиции и да не причиняват вреда.

Фиц седеше във влажната землянка на щаба на батальона, мрачно пушеше пури и опитваше да не чува непрестанния гръм. Поради липсата на въздушни снимки той и други ротни командири организираха диверсии в окопите. Това поне позволяваше директно наблюдение над неприятеля. Работата обаче беше опасна; задържалите се твърде дълго време диверсионни групи не се завръщаха. Затова на хората им се налагаше да огледат набързо малък дял от линията и да бягат обратно.

За голяма досада на Фиц те се завръщаха с противоречиви отчети. Някои немски окопи бяха унищожени, ала други оставаха незасегнати. Част от бодливата тел била прерязана, но въобще не цялата. Най-притеснителното бе, че някои отряди бяха отблъснати от вражески огън. Ако немците все още можеха да стрелят, артилерията явно не се бе справила със задачата си да унищожи напълно позициите им.

Фиц знаеше, че по време на артилерийската подготовка Четвърта армия е взела в плен точно дванадесет немци. Всичките бяха разпитани, но — направо вбесяващо — сведенията им се изключваха взаимно. Някои твърдяха, че укритията им били унищожени, а според други немците си седели здрави и читави под земята, докато британците хабели мунициите си над главите им.

Британците бяха толкова несигурни от ефекта на обстрела си, че Хейг отложи атаката, първоначално предвидена за двадесет и девети юни. Времето обаче продължи да е лошо.

— Трябва да бъде отменена — заяви капитан Евънс на закуската сутринта на тридесети юни.

— Малко вероятно — изкоментира Фиц.

— Не се атакува, докато не е потвърдено, че отбранителните съоръжения на неприятеля не са разрушени — каза Евънс. — Това е аксиома в обсадното дело.

Фиц знаеше, че този принцип е бил възприет в началото на планирането, но впоследствие е бил изоставен.

— Бъдете реалист — обърна се той към Евънс. — Подготвяме това настъпление шест месеца. Това е най-важният ни ход за 1916 година. Всичките ни усилия бяха хвърлени в тази насока. Как да я отменим? Хейг ще трябва да се оттегли. Това може дори да свали от власт правителството на Аскуит.

Евънс изглеждаше ядосан от последната забележка. Страните му почервеняха и гласът му се извиси:

— По-добре правителството да падне, отколкото ние да изпратим хората си срещу окопаните картечници.

Фиц поклати глава.

— Погледнете милионите тонове припаси, които превозихме с корабите, шосетата и железопътните линии, които построихме, за да ги докараме дотук, стотиците хиляди бойци, които обучихме, въоръжихме и доведохме от всички краища на империята. Какво ще правим? У дома ли ще ги върнем?

След дълго мълчание Евънс отговори:

— Прав сте, господин майор, разбира се.

Думите му бяха помирителни, ала тонът му беше на едва потисната ярост.

— Няма да ги върнем у дома — продължи той през зъби. — Ще ги погребем тук.

По пладне дъждът спря и слънцето се показа. Малко по-късно по телеграфа дойде и потвърждението: нападаме утре.