Кен Фолет
Крахът на титаните (81)

IX

Една вечер в края на септември заведоха Лев в склада, съблякоха го гол и вързаха ръцете му зад гърба. После Вялов излезе от кабинета си.

— Куче. Бясно псе.

— Какво съм направил? — попита Лев.

— Знаеш какво си направил, помияр мръсен.

Лев се уплаши — ако Вялов не иска да го чуе, то той няма да успее да се измъкне.

Вялов съблече сакото си и нави ръкавите на ризата.

— Носете — нареди той.

Норман Найъл, мършавият счетоводител, влезе в кабинета и се върна с бич в ръка.

Лев зяпна бича. Беше обикновен руски бич, с каквито по традиция се наказват престъпниците. Имаше дълга дървена дръжка и три корави кожени жила с оловни топчета на края. Лев никога не беше удрян с камшик, но беше виждал да се прави. В провинцията често дребните кражби и прелюбодеянието се наказваха с бичуване. В Петербург пък го прилагаха на политическите престъпници. Двадесет удара можеха да осакатят човек; сто — да го убият.

Вялов, още с жилетката със златната верижка на часовника, взе бича и го претегли в ръка. Найъл се изкиска. Иля и Тео гледаха с интерес.

Лев боязливо се сви, подложи гръб и се притисна в камара автомобилни гуми. Ударът се стовари с жестоко свистене, захапа врата и раменете му и той извика от болка.

Вялов удари пак. Този път заболя повече.

Лев сам не можеше да повярва на глупостта си. Беше преспал с девствената дъщеря на силен и жесток човек. Какво си беше въобразявал? Защо никога не можеше да устои на изкушението?

Вялов замахна отново. Този път Лев се хвърли по-далеч от бича, за да избегне удара. Само краищата на жилата го застигнаха, ала и те се забиха болезнено в плътта му и той отново извика.

Вялов вдигна камшика, почна да го спуща и спря по средата, когато Лев се извъртя, после удари. Ударът попадна върху бедрата на Лев и той видя как от раните шурва кръв. При следващото замахване отчаяно се метна встрани, препъна се и рухна на бетонния под. Докато лежеше на гръб и бързо губеше сила, Вялов го наложи отпред, по корема и хълбоците. Лев се търкулна. Изпитваше прекалено силна болка и страх, та да се изправи. Събра сили колкото да изпълзи на колене, като дете, но се хлъзна в кръвта си и камшикът отново изплющя върху него. Спря да крещи — не му остана дъх. Реши, че Вялов ще го бие до смърт. Закопня да изпадне в несвяст.

Ала Вялов му отказа това облекчение. Пусна камшика, запъхтян от усилието.

— Трябва да те убия — каза той, когато успя да поеме въздух. — Но не мога.

Лев не разбираше. Лежеше в локва кръв и гледаше нагоре към мъчителя си.

— Тя е бременна — продължи Вялов.

Със замъгления от страх и болка ум, Лев опита да разсъждава. Използваха кондоми. Човек можеше да си купи във всеки голям американски град. Винаги си слагаше. С изключение на първия път, разбира се, когато той не очакваше нищо; и когато тя му показваше празната къща и го бяха направили на голямото легло в спалнята за гости; и веднъж в градината след мръкване…

Разбра, че се е случило няколко пъти.

— Щеше да се жени за момчето на сенатор Дюър — каза Вялов и Лев долови в острия му глас едновременно горчивина и гняв. — Внукът ми можеше да стане президент.

На Лев му беше трудно да мисли, обаче схвана, че сватбата ще трябва да се отмени. Нямаше как Гас Дюър да се ожени за бременна с чуждо дете жена, колкото и да я обича. Освен ако…

Успя да изграчи няколко думи.

— Не е нужно да ражда… в града има лекари, които…

Вялов грабна пак бича. Лев се сви. Вялов ревна:

— Да не си го помислил! Това е против Божията воля!

Лев беше удивен. Всяка неделя возеше семейството до църквата, но си мислеше, че религиозността на Йосиф е престорена. Той живееше в измама и насилие. А не можеше да понесе и споменаването на аборт! На Лев му се щеше да запита дали неговата църква не забранява също и подкупите и побоите.

— Можеш ли да си представиш на какво унижение ме подлагаш? Всеки вестник в града отрази годежа. — Лицето на Вялов поаленя и гласът му се превърна в рев. — Какво ще кажа на сенатор Дюър? Запазих дата в църквата! Наех доставчици на храна, на цветя! Поканите са в печатницата! Направо виждам госпожа Дюър, надменната стара чанта, как ми се смее зад сбръчканата си длан. И това заради един шибан шофьор!

Той вдигна бича отново, после го запрати надалеч с мощен замах.

— Не мога да те убия. — Обърна се към Тео. — Заведете това лайно на лекар. Да го позакърпи. Ще се жени за дъщеря ми.