Кен Фолет
Крахът на титаните (78)

VI

Едит Голт прие предложението за женитба на президента Уилсън на двадесет и девети юни. През юли президентът се върна за кратко в Белия дом.

— Трябва да се върна във Вашингтон за няколко дни — каза Гас на Олга, докато се разхождаха из зоологическата градина.

— Колко?

— За колкото съм нужен на президента.

— Колко вълнуващо!

Гас кимна.

— Най-добрата работа в света. Но пък не мога сам да съм си господар. Ако кризата с Германия ескалира, ще мине дълго време, преди да се върна в Бъфало.

— Ще ни липсваш.

— И ти ще ми липсваш. Така се сближихме откак се върнах. — Излизаха с лодка в езерото в парка Делауеър, ходиха на плаж на Кристъл бийч, пътуваха с параходче нагоре по реката към Ниагарския водопад и към канадския бряг на езерото и през ден играеха тенис. Винаги бяха с група приятели и ги наглеждаше поне една от бдителните майки. Днес с тях беше госпожа Вялова. Вървеше на няколко крачки зад тях и говореше с Чък Диксън. Гас продължи: — Чудя се имаш ли представа колко ще ми липсваш.

Олга се усмихна, но не отговори.

— Това е най-хубавото лято в живота ми — каза Гас.

— И в моя! — каза тя и завъртя бяло-червеното чадърче, което я пазеше от слънцето.

Думите й доставиха удоволствие на Гас, макар да не беше сигурен, че именно неговата компания я прави щастлива. Все не можеше да я разбере напълно. Видимо винаги й ставаше приятно да го среща и с радост разговаряше с него с часове. Но не беше забелязал никакво чувство, никакъв признак, че отношението й към него не е просто приятелско, а има страст. Разбира се, нито едно прилично момиче няма да показва такива признаци преди да се сгоди. Въпреки всичко, Гас беше объркан. Навярно това беше част от привлекателността на Олга.

Гас живо помнеше как Карълайн Уигмор показва нуждите си с непогрешима яснота. Установи, че често мисли за Карълайн, единствената друга жена, която беше обичал някога. Щом тя можеше да каже какво иска, защо и Олга да не може? Но Карълайн беше омъжена жена, а Олга — девойка под крилото на родителите си.

Спряха пред мечата клетка и погледаха през стоманените пръти едно кафяво мече. То седеше и също ги гледаше.

— Чудя се дали всичките ни останали дни може да са така щастливи — подхвана Гас.

— Защо не? — отвърна тя.

Това насърчение ли беше? Погледна я, но тя продължаваше да наблюдава мечето. Гас изучаваше сините й очи, мекия розов овал на лицето й, нежната кожа на шията й.

— Ако бях Тициан, щях да те нарисувам.

Край тях минаха госпожа Вялова и Чък и продължиха разходката. Гас и Олга нямаше кога да останат по-усамотени.

Най-сетне тя обърна поглед към него и на Гас му се стори, че вижда обич в очите й. Това му даде смелост. „Ако един президент, който е овдовял преди по-малко от година, може да го направи, значи и аз мога“, рече си той.

— Обичам те, Олга.

Тя не каза нищо. Продължи да го гледа.

Гас преглътна. Отново не беше способен да я разгадае.

— Има ли някаква възможност… може ли да се надявам някой ден да ме обичаш и ти?

Взря се в нея със затаен дъх. В момента тя държеше живота му в ръцете си.

Мълчаха дълго. Мислеше ли? Претегляше ли го? Или просто се колебаеше, преди да вземе решение, което би променило живота й?

Накрая тя се усмихна и рече:

— О, да.

Гас едва повярва на чутото.

— Какво? Наистина ли?

— Наистина — засмя се тя щастливо.

— Обичаш ли ме? — попита той и взе ръката й. Тя кимна.

— Трябва да го кажеш — рече той.

— Да, Гас, обичам те.

Той целуна ръката й.

— Ще говоря с баща ти, преди да замина за Вашингтон.

— Мисля, че знам какво ще отговори.

— След това можем да кажем на всички.

— Да.

— Благодаря ти — каза той с жар. — Направи ме много щастлив.