Кен Фолет
Крахът на титаните (77)

V

— Спаси ми живота! — каза Олга. — Баща ми щеше да ме убие.

Лев се усмихна.

— Видях, че идва. Трябваше да действам бързо.

— Толкова съм ти благодарна — рече Олга и го целуна по устните.

Лев се сепна. Олга се дръпна, преди той да успее да се възползва, но Лев веднага схвана, че отношенията им вече са други. Огледа нервно около гаража, обаче бяха сами.

Тя извади кутия цигари, взе една. Той й я запали, както беше направил Гас Дюър предния ден. Интимен жест, който караше жената да наклони глава и да позволи на мъжа да наблюдава устните й. Създаваше романтично настроение.

Олга се облегна в седалката на пакарда и издуха дима. Лев влезе в колата и се настани до нея. Тя не възрази. Лев си запали цигара. Поседяха така в сумрака, димът от цигарите им се смесваше с миризмите на кожа, масло и с парфюма с аромат на цветя на Олга.

За да наруши тишината, Лев каза:

— Дано си харесала твоето тенис-парти.

Олга въздъхна.

— Всички момчета в града се боят от баща ми. Мислят си, че ще ги гръмне, ако ме целунат.

— А той ще ги гръмне ли?

— Вероятно — засмя се тя.

— Аз не се страхувам от него. — Това беше близо до истината. Всъщност, не че не се боеше, просто не обръщаше внимание на страховете си и винаги се надяваше да се измъкне от затрудненията с приказки.

— Наистина? — Тя го погледна скептично.

— Затова ме нае. — И това съвсем не беше далеч от действителността. — Питай го.

— Може и да го питам.

— Гас Дюър истински те харесва.

— Баща ми много ще се радва да ме омъжи за него.

— Защо?

— Богат е, от стар род в Бъфало, а баща му е сенатор.

— Винаги ли правиш каквото иска татко ти?

Тя замислено дръпна от цигарата.

— Да — рече накрая и издиша.

— Обичам да гледам устните ти, когато пушиш.

Олга не отвърна, но го огледа преценяващо.

Това беше достатъчна покана за Лев и той я целуна.

Тя издаде слаб гърлен звук и слабо го побутна в гърдите, но всъщност не се противеше. Той хвърли цигарата през прозореца и сложи ръка на гърдите й. Олга стисна китката му, като че се мъчеше да го отблъсне, а после само я притисна по-силно към нежната си плът.

Лев докосна с език затворените й устни. Тя се дръпна и го изгледа сепнато. Лев разбра, че тя не знае да се целува така. Наистина беше неопитна.

— Всичко е наред — рече той. — Довери ми се.

После всичко се случи много бързо. Имаше някаква отчаяна настойчивост в нейната страст. Лев имаше опит с няколко жени и вярваше, че е разумно да оставя жената да определя темпото. Колебливата жена не биваше да се препира, а нетърпеливата — да се сдържа. Когато си проправи път през бельото на Олга и я погали нежно отдолу, тя така се възбуди, че заплака от желание. Ако беше истина, че е на двадесет години и плахите момчета в Бъфало дори не са я целунали, то у нея трябваше да се крие много притеснение, прецени Лев. Тя с готовност надигна хълбоци, за да може той да събуе кюлотите й. А когато я целуна там, тя извика, изненадана и възбудена. Сигурно беше девствена, но Лев беше твърде разгорещен и тази мисъл не можеше да го спре.

Тя легна с единия крак върху седалката и другия на пода, с набрани на кръста поли и разтворени бедра. Дишаше тежко с отворена уста. Наблюдаваше го с широко отворени очи, докато той се разкопчаваше. Проникна в нея внимателно, понеже знаеше, че момичетата лесно изпитват болка там, но тя обхвана кръста му и го притисна нетърпеливо към себе си, сякаш се боеше, че желанието й ще остане излъгано в последния миг. Мембраната й бързо се скъса, а тя възкликна като от мимолетна болка. Движеше се в свой ритъм и Лев я остави да води, усещайки, че тя откликва на нужда, която не може да отхвърли.

За него това беше по-вълнуващо от всичко досега. Някои момичета бяха опитни; други бяха невинни, но готови да доставят удоволствие; трети искаха да задоволят първо партньора си. Ала Лев никога не бе срещал желание, силно колкото нейното, и това го възбуди безкрайно.

Той се въздържаше. Олга извика силно и той захлупи устата й с длан, за да заглуши звука. Тя ритна като конче и зарови лице в рамото му. Тя свърши с приглушен крясък, а миг по-късно я последва и той.

Отдръпна се от нея и седна на пода. Тя не помръдваше и дишаше тежко. Не продумаха цяла минута. Накрая тя се поизправи на седалката.

— О, Боже. Не знаех, че ще е така.

— Обикновено не е — отговори Лев.

Олга мълча дълго и умислено, после рече по-тихо:

— Какво направих?

Той не отговори.

Тя си събра бельото от пода на колата и го облече. Поседя неподвижно, успокои дишането си и слезе.

Лев я гледаше в очакване да каже нещо, обаче тя мълчеше. Отиде до задната врата на гаража, отвори и излезе.

А на следващия ден се върна.