Кен Фолет
Крахът на титаните (75)

III

Лев се научи да шофира за един ден. Другото основно умение за шофьора, смяната на спукани гуми, той усъвършенства за няколко часа. До края на седмицата можеше освен това да пълни резервоара, да сменя маслото и да регулира спирачките. Ако колата откажеше да потегли, Лев знаеше как да провери за изтощен акумулатор или блокирано маркуче за гориво.

„Конете са транспорт от миналото“, каза му Йосиф Вялов. Конярите са ниско платени, понеже са много. Шофьорите са малко и получават високи заплати.

При това Вялов искаше шофьор, който е достатъчно як, та да му служи и за телохранител.

Автомобилът на Вялов беше чисто нов Пакард Туин Сикс, седемместна лимузина. Другите шофьори оставаха впечатлени. Моделът беше пуснат на пазара преди няколко седмици и дванадесетцилиндровият му двигател беше предмет на завист дори и за притежателите на Кадилак V8.

Самият Лев пък не беше толкова впечатлен от свръхмодерната къща на Вялов. В неговите очи изглеждаше като най-големият краварник на света. Беше дълга и ниска, с широки надвиснали стрехи. Главният градинар обясни на Лев, че това е по най-новата мода — „къща в прерията“.

— Ако аз имах толкова голяма къща, щях да поискам да изглежда като дворец — заключи младежът.

Мислеше да пише на Григорий и да му разкаже всичко за Бъфало, за работата, за автомобила, но се колебаеше. Щеше му се да каже, че е заделил пари за билета на Григорий, обаче нямаше нищо спестено. Обеща си да пише, когато спести малко пари. Григорий пък нямаше как да пише, понеже не знаеше адреса на брат си.

Семейство Вялови бяха трима — Йосиф, съпругата му Лена, която почти не говореше; и Олга, хубава дъщеря на възрастта на Лев, с дързък поглед. Йосиф беше внимателен и вежлив с жена си, макар да прекарваше повечето вечери със своите подчинени. Към дъщеря си беше привързан, но и строг. По пладне често се прибираше у дома, за да обядва с Лена и Олга. След обед двамата с Лена подремваха.

Докато чакаше Йосиф, за да го откара обратно в града, Лев понякога разговаряше с Олга.

Олга обичаше да пуши цигари — нещо забранено от баща й, който беше твърдо решен дъщеря му да стане уважавана млада дама и чрез подходящ брак да влезе в елита на Бъфало. В имота имаше малко места, където Йосиф не ходеше никога, и гаражът беше едно от тях, затова Олга идваше да пуши тук. Сядаше на задната седалка на пакарда, копринената й рокля се разстилаше по новата кожа, а Лев се облягаше на вратата, с крак на стъпалото, и двамата си приказваха.

Той си даваше сметка, че е хубав в шофьорската униформа, и носеше фуражката си дръзко килната назад. Бързо установи, че може да достави удоволствие на Олга с комплименти за това, че тя е от висока класа. Момичето обичаше да чува, че ходи като принцеса, говори като президентска съпруга и се облича като парижка дама. И тя, и баща й бяха сноби. През по-голямата част от времето Йосиф беше насилник и бандит, обаче Лев забеляза как при разговори с високопоставени хора като президенти на банки и конгресмени той става благовъзпитан и дори почтителен.

С бързата си интуиция Лев скоро разгада Олга. Тя беше твърде добре гледана богаташка дъщеря без отдушник за природните си сърдечни и сексуални пориви. За разлика от познатите на Лев момичета от петербургските бедни квартали, Олга не можеше да се измъкне за среща с момче по здрачаване и да го остави да я опипва в мрака на входа на някой дюкян. На двадесет още беше девствена. Възможно беше дори никога да не е целувана.

Лев наблюдаваше играта на тенис отдалеч и попиваше гледката на стройното силно тяло на Олга и движението на гърдите й под тънката памучна рокля, докато момичето летеше из корта. Играеше срещу много висок младеж с бели фланелени панталони. Лев имаше чувството, че го познава. Наблюдава го продължително и най-сетне си спомни къде го е срещал. Беше във фабриката на Путилов. Лев му беше измъкнал един долар, а Григорий го беше питал наистина ли Йосиф Вялов е голям човек в Бъфало. Как му беше името? Като на марка уиски. Дюър, точно така. Гас Дюър.

Сред гостите, които също гледаха, имаше половин дузина младежи — момичетата в ярки летни рокли, а мъжете с широкополи сламени шапки. Госпожа Вялова наблюдаваше играта изпод чадъра си с доволна усмивка. Униформена прислужница поднасяше лимонада.

Гас Дюър победи Олга и те напуснаха корта. Друга двойка веднага зае мястото им. Олга дръзко прие цигара от съперника си. Лев видя как младежът й поднася огънче. Копнееше да е един от тези млади хора, да играе тенис в красив костюм и да пие лимонада.

Мощен удар запрати топката към него. Той я хвана и вместо да я хвърли обратно, отиде до корта и я даде на един от играчите. Погледна Олга. Тя беше потънала в разговор с Дюър; флиртуваше с него, както с Лев в гаража. Прониза го ревност и му се прииска да разбие муцуната на дългуча. Срещна погледа на Олга и й се усмихна най-чаровно, обаче тя извърна очи, без да покаже че го познава. Останалите младежи пък въобще не му обърнаха внимание.

Лев си каза, че това е напълно естествено: едно момиче може да се държи приятелски с шофьора, докато пуши в гаража, а когато е с приятелите си, да го приема за част от мебелировката. Все пак, гордостта му беше наранена.

Обърна се и видя как Вялов крачи по настланата с чакъл алея към тенис корта. Беше в делови костюм с жилетка. Лев предположи, че се отбива да поздрави приятелите на дъщеря си, преди да се върне в града.

Всеки момент щеше да види как Олга пуши и да се разяри.

Лев се вдъхнови. С две крачки прекоси разстоянието до Олга. Ловко измъкна цигарата измежду пръстите й.

— Ей! — възнегодува тя.

Дюър начумерено попита:

— Какво, по дяволите, правиш?

Лев се обърна и захапа цигарата. Тогава Вялов го съгледа.

— Какво търсиш тук? — троснато попита той. — Извади колата.

— Да, господине — каза Лев.

— И угаси проклетата цигара, когато говориш с мен.

Лев махна въгленчето и пусна фаса в джоба си.

— Извинете ме, господин Вялов, забравих си мястото.

— Да не се повтаря.

— Да, господине.

Лев пъргаво се отдалечи. После погледна през рамо. Младежите бяха станали на крака и Вялов бодро се здрависваше с всички. Олга с гузно изражение представяше приятелите си. Едва й се беше разминало. Отправи на Лев признателен поглед.

Той й смигна и продължи да крачи.