Кен Фолет
Крахът на титаните (68)

V

На британците им отне три дни да изминат двадесет и пет мили. Фиц не знаеше къде да се дене от срам. Не срещнаха почти никаква съпротива — ако се бяха движили по-бързо, можеха да нанесат решителен удар.

Въпреки това, сутринта на девети септември той откри, че хората на Галиени са в оптимистично настроение. Фон Клук се оттегляше.

— Немците са уплашени! — каза полковник Дюпюи.

Фиц не вярваше, че са уплашени, а картата предлагаше по-правдоподобно обяснение. Британците, макар и бавни и плахи, се бяха наместили в една пролука между Първа и Втора германски армии, образувана, когато фон Клук изтегли силите си на запад, за да посрещне атаката от Париж.

— Намерили сме слабо място и сега се вклиняваме там рече Фиц и в гласа му трепна надежда.

Каза си, че трябва да се успокои. Германците бяха спечелили всяка битка до момента. От друга страна, снабдителните им линии бяха твърде разтеглени, войниците бяха изтощени, а числеността им беше намалена заради пращането на подкрепления в Източна Прусия. За разлика от тях, в този участък на фронта французите получиха многобройни подкрепления и практически нямаше причина да се тревожат за снабдяването, понеже бяха у дома си.

Надеждите на Фиц помръкнаха, когато британците спряха на пет мили северно от река Марна. Защо спираше сър Джон? Не се беше натъкнал на почти никаква съпротива!

Немците обаче сякаш не забелязваха нерешителността на британците и продължиха отстъплението. В лицея отново се обнадеждиха.

Когато сенките на дърветата се удължиха пред прозорците на училищната сграда и пристигнаха последните за деня доклади, щабът на Галиени бе обзет от тихо ликуване. До края на деня германците бяха обърнати в бягство.

На Фиц му беше трудно да повярва. Отчаянието от преди седмица бе изчезнало. Фиц седеше на един малък за ръста му стол и разучаваше картата на стената. Преди седем дни линията на немците приличаше на трамплин за последната им атака, а сега беше като стена, от която те бяха притиснати.

Когато слънцето залезе зад Айфеловата кула, Съюзниците не бяха победили в точния смисъл на думата, ала за пръв път от седмици насам напредването на германските войски беше спряно.

Дюпюи прегърна Фиц и го целуна по двете бузи. Сега Фиц нямаше нищо против.

— Спряхме ги — каза Галиени и за изненада на Фиц, зад пененето на стария генерал проблеснаха сълзи. — Спряхме ги.