Кен Фолет
Крахът на титаните (66)

III

На следващия ден Фиц посети британския лагер в Мелюн, на двадесет и пет мили източно от Париж, и за свое смайване научи, че Експедиционният корпус продължава да се оттегля.

Може би съобщението още не бе стигнало до Жофр. Или пък напротив, но Жофр бе преценил, че не може да направи нищо.

Фиц влезе във Во-льо-Пенил, великолепен замък от царуването на Луи XV, което сър Джон използваше за щаб, и в коридора се натъкна на полковник Хърви.

— Може ли да попитам, сър, защо се оттегляме, когато съюзниците ни започват контраатака? — попита Фиц възможно най-учтиво.

— Не, не може да попитате — каза Хърви.

Фиц продължи, потискайки гнева си.

— Французите смятат, че те и немците са с равни сили и че дори малобройните ни части може да наклонят везните.

— Сигурен съм, че така си мислят — презрително се изсмя Хърви. Звучеше, все едно французите нямаха правото да искат помощ от съюзниците си.

Фиц усети, че губи самоконтрол.

— Париж може да падне заради боязливостта ни!

— Не смейте да използвате такава дума, господин майор.

— Изпратени сме да спасим Франция. Това може да е решаващата битка — Фиц не можа да се удържи да не повиши гласа си. — Ако Париж падне, а заедно с него и Франция, как ще обясним у дома, че по същото време сме си почивали?

Вместо да отвърне, Хърви погледна над раменете на Фиц. Той се обърна и видя едра, бавна фигура във френска униформа — черната куртка стоеше разкопчана около широкия кръст, червените бричове не му стояха добре; гамашите бяха тесни; ниско над челото му бе нахлупена червено-златистата генералска фуражка. Безцветните очи стрелнаха Фиц и Хърви изпод прошарените вежди. Фиц разпозна генерал Жофр.

Когато генералът ги подмина, следван от антуража си, Хърви рече:

— Вие ли сте отговорен за това?

Фиц бе твърде горд, за да лъже.

— Възможно е — отговори той.

— Да знаете, че тепърва Ви предстои да плащате за това — каза Хърви, обърна се и забърза след Жофр.

Сър Джон прие Жофр в малка стаичка, в присъствието само на неколцина офицери, като Фиц не беше сред тях. Той чакаше в офицерската столова и се питаше какво ли говори Жофр и дали би могъл да убеди сър Джон да спре срамното отстъпление на британците и да се включи в атаката.

Два часа по-късно разбра отговора от лейтенант Мъри.

— Казват, че Жофр опитал всичко — обясни лейтенантът. — Молил се, плакал и намекнал, че имало опасност британската чест да бъде опетнена завинаги. И е постигнал своето. Утре се обръщаме на север.

Фиц се усмихна широко.

— Алилуя! — произнесе той.

Минута по-късно се приближи полковник Хърви. Фиц учтиво застана мирно.

— Твърде далеч отидохте този път — започна Хърви. — Лурсо ми каза какво сте направили. Мислеше си, че Ви прави комплимент.

— Няма да го отричам — отвърна Фиц. — Резултатът показва, че това е било правилно.

— Слушай ме, Фицхърбърт — понижи гласа си Хърви. — Свършен си, мамка ти! Бил си нелоялен към висшестоящия си офицер. Срещу името ти е вписана черна точка, която никога няма да изчезне. Няма да получиш повишение, дори и войната да се проточи една година. Майор си и винаги ще си останеш майор.

— Благодаря Ви за откровеността, полковник — отговори Фиц. — Постъпих в армията, за да печеля битки, а не повишения.