Кен Фолет
Крахът на титаните (53)

V

Фиц се разгневи на антивоенната демонстрация на площад „Трафалгар“ в неделя следобед. Киър Харди, депутат от Лейбъристката партия, говореше, облечен в костюм от туид. „Прилича на пазач на дивеч“, помисли си Фиц. Харди стоеше върху плинта на Нелсъновата колона и прегракнало викаше с шотландския си акцент, очерняйки паметта на героя, загинал за Великобритания в битката при Трафалгар.

Харди повтаряше как наближаващата война ще е най-голямата катастрофа, която светът е виждал досега. Той представляваше миньорски избирателен район — Мертир, близо до Абъроуен. Незаконен син на прислужница, самият той — миньор, преди да влезе в политиката. Какво знаеше Харди за войната?

Фиц се изниза отвратен и отиде у херцогинята за чай. В антрето видя Мод, улисана в разговор с Валтер. Кризата го отдалечаваше и от двамата, за огромно негово съжаление. Обичаше сестра си и беше много близък с Валтер, но тя беше либерал, а той — германец. В тези времена му беше трудно дори да разговаря с тях. Постара се обаче да звучи дружелюбно, като каза на Мод.

— Чувам, че в кабинета тази сутрин нещата са били бурни.

Тя кимна.

— Чърчил е мобилизирал снощи флота, без да пита никого. Джон Бърнс е подал оставка тази сутрин в знак на протест.

— Не мога да се преструвам, че съжалявам. — Бърнс беше стар радикал, най-отявлено антивоенно настроеният министър. — Значи другите са одобрили действията на Уинстън.

— Неохотно.

— Трябва да сме благодарни и за малките неща.

За Фиц бе противно, че сега, когато страната е в опасност, правителството е в ръцете на колебливи левичари.

— Само че са отказали молбата на Грей да се обявим в защита на Франция при нужда — изтъкна Мод.

— Още действат като страхливци, значи. — Фиц знаеше, че се държи грубо със сестра си, но огорчението не му позволяваше да говори другояче.

— Не съвсем — с равен тон отвърна тя. — Съгласили са се да попречат на немския флот да премине през Ламанша, за да атакува Франция.

Фиц се поразведри.

— Е, това си е нещо.

Валтер додаде:

— Германското правителство е отговорило, че нямаме намерение да пращаме кораби през Ламанша.

— Видя ли какво се случва, когато човек не отстъпва? — Фиц запита сестра си.

— Не бъди толкова самодоволен. Ако наистина влезем във войната, то ще е защото хора като теб не са се постарали достатъчно да я предотвратят.

— О, тъй ли било? — Фиц се обиди. — Нека ти кажа нещо. Говорих със сър Едуард Грей снощи в клуб Брукс. Поискал е и от Франция и от Германия да уважат неутралитета на Белгия. Французите са се съгласили веднага. — Фиц хвърли предизвикателен поглед към Валтер. — Германците не са отговорили.

— Така е. — Валтер сви рамене извинително. — Скъпи ми Фиц, като войник можеш да прецениш, че не бихме могли да дадем какъвто и да било отговор на въпроса, без да разкрием плановете си.

— Вярно е, но в светлината на това ми се ще да разбера защо сестра ми смята мен за подстрекател на войни, а теб — за миротворец.

Мод избегна въпроса.

— Лойд Джордж смята, че Великобритания трябва да се намеси, само ако немската армия нахлуе дълбоко в белгийска територия. Може да го предложи на срещата на кабинета довечера.

Фиц знаеше какво значи това.

— Значи ще дадем на Германия да нападне Франция през южната част на Белгия? — гневно попита той.

— Предполагам, че точно това значи.

— Знаех си. Предатели. Възнамеряват да загърбят дълга си. Всичко ще направят, за да избегнат война!

— Ще ми се да беше прав — промълви Мод.