Кен Фолет
Крахът на титаните (43)

II

Това стана в малките часове на петък, двадесет и четвърти юли. Следващата вечер, когато Валтер отиде на още една вечеря и на още един бал, мълвата беше, че сърбите ще се съгласят с всяко искане на австрийците, като само щяха да помолят за уточнение по точки пета и шеста. Той въодушевено предположи, че австрийците няма как да не са доволни от подобен послушен отговор. Освен, разбира се, ако не възнамеряваха да започнат война въпреки всичко.

На път към дома в ранната съботна сутрин спря в посолството, за да напише нота за наученото предната вечер. Седеше на бюрото си, когато самият посланик княз Лихновски се появи в безупречно ежедневно облекло и сив цилиндър в ръце. Изненадан, Валтер скочи на крака, поклони се и поздрави:

— Добро утро, Ваше Височество.

— Много сте подранил, фон Улрих — отбеляза посланикът. След това забеляза дрехите на Валтер и се поправи: — Или по-скоро, много сте закъснели.

Беше хубав, макар и грубоват, и имаше голям орлов нос над мустака си.

— Тъкмо Ви пишех кратка бележка за слуховете от последната нощ. Мога ли да направя нещо за Ваше Височество?

— Сър Едуард Грей ме е повикал. Можете да ме придружите и да си взимате още бележки, ако имате друго палто за обличане.

Валтер се въодушеви. Британският външен министър беше един от най-могъщите мъже в света. Разбира се, Валтер го беше срещал — светът на лондонската дипломация бе малък — обаче не бе разменял повече от няколко думи с него. Сега, с типичната за Лихновски нехайна покана, щеше да присъства на неофициалната среща на двама мъже, които решаваха съдбата на Европа. „Готфрид фон Кесел ще се поболее от завист“, помисли си той.

Укори се за тази дребнавост. Срещата можеше да е от съдбовно значение. За разлика от австрийския император, Грей може би не искаше война. Дали разговорът не беше свързан с нейното предотвратяване? Грей беше трудно предсказуем. Накъде щеше да се насочи? Ако беше против войната, Валтер щеше да използва всяка възможност, за да му помогне.

Държеше един редингот на закачалка зад вратата точно за такива спешни случаи. Свали вечерния фрак и закопча ежедневния редингот върху бялата жилетка. Взе една тетрадка и двамата с посланика излязоха.

Прекосиха Сейнт Джеймс парк в прохладната ранна утрин. Валтер съобщи на началника си за мълвата относно сръбския отговор. Посланикът също имаше какво да сподели.

— Алберт Балин е вечерял снощи с Уинстън Чърчил. — Балин, немски корабен магнат, беше приближен на кайзера въпреки еврейското си потекло. Чърчил отговаряше за Кралския флот. — Ще ми се да разбера какво точно са си казали — завърши Лихновски.

Явно се страхуваше, че кайзерът го заобикаля и праща послания на британците чрез Балин.

— Ще опитам да разбера — обеща Валтер, доволен, че получава тази възможност.

Влязоха във Външното министерство, неокласическо здание, което все му напомняше на сватбена торта. Въведоха ги в пищния кабинет на външния министър, с изглед към парка. Британците сме най-богатите хора в света, сякаш казваше сградата, и можем да правим с всички останали каквото си поискаме.

Сър Едуард Грей беше слаб мъж с изпито лице. Не харесваше чужденци и почти никога не пътуваше в чужбина. Според британските стандарти беше съвършеният външен министър.

— Много ви благодаря, че дойдохте — учтиво започна той. С него имаше само един помощник с тетрадка. Щом се настаниха, той се залови за работа.

— Трябва да направим всичко по силите си, за да успокоим ситуацията на Балканите.

Валтер се обнадежди. Думите на Грей звучаха миролюбиво Той не искаше война.

Лихновски кимна. Князът беше част от миролюбивата група в немското правителство. Беше изпратил в Берлин остра телеграма, в която настояваше Австрия да бъде усмирена. Не се съгласяваше с бащата на Валтер и други, които смятаха, че за Германия войната сега е по-добрият избор от война по-късно, когато Русия и Франция може да са по-силни.

Грей продължи:

— Каквото и да сторят австрийците, то не трябва да представлява такава заплаха за Русия, която да провокира военен отговор от страна на царя.

„Точно така“, развълнувано помисли Валтер.

Лихновски явно споделяше гледната му точка.

— Ако мога така да се изразя, господин външен министър, уцелихте право в десетката.

Грей не обръщаше внимание на комплименти.

— Предложението ми е вие и ние, сиреч Германия и Великобритания, да помолим австрийците да удължат крайния си срок.

Неволно погледна стенния часовник, който показваше малко след шест сутринта. — Искат отговор от сърбите до шест тази вечер, белградско време. Надали ще откажат да им дадат още ден.

Валтер се разочарова. Надяваше се Грей да има план за спасяване на света. Тази отсрочка беше толкова незначителна. Можеше да няма никакво значение. А и според него австрийците бяха толкова войнствени, че като нищо можеха да откажат предложението, колкото и дребно да бе. Само че никой не искаше неговото мнение и в тази безкрайно високопоставена компания нямаше да си позволи да се обади, освен ако не го заговорят.

— Чудесна идея — одобри Лихновски. — Ще я предам на Берлин заедно със своето одобрение.

— Благодаря Ви — отвърна Грей. — Но в случай, че това не сработи, имам друго предложение.

„Значи Грей не е наистина убеден, че австрийците ще дадат още време на Сърбия“, помисли Валтер. Външният министър продължи:

— Предлагам Великобритания, Германия, Италия и Франция да действат заедно като посредници и да се срещнат на четиристранна конференция, в която да се стигне до решение, задоволяващо Австрия, без заплаха за Русия.

„Така е по-добре“, развълнува се Валтер.

— Австрия няма да се съгласи предварително да се подчини на решението на конференцията, разбира се — допълни външният министър. — Но това не е наложително. Можем да помолим австрийския император поне да не предприема действия, докато не изслуша резултатите от конференцията.

Валтер бе доволен. На Австрия щеше да й е трудно да отхвърли план, идващ не само от съперници, но и от съюзници.

Лихновски също изглеждаше доволен.

— Силно ще препоръчам това предложение на Берлин.

— Много бе любезно от Ваша страна да се отзовете толкова рано сутринта.

Лихновски разбра, че това слага край на срещата и се изправи.

— О, няма нищо — рече той. — В Хемпшир ли ще се оттеглите днес?

Хобитата на Грей бяха риболов и наблюдение на птици, а най-щастлив се чувстваше в къщурката си на брега на река Ичън в Хемпшир.

— Надявам се да съм там довечера — потвърди министърът. — Времето е отлично за риболов.

— Дано прекарате спокойна неделя — пожела Лихновски и двамата с Валтер си тръгнаха.

Докато вървяха по обратния път, посланикът отбеляза.

— Англичаните са невероятни хора. Европа е на ръба на война, а външният министър на страната отива да лови риба.

Валтер се вълнуваше. Грей може и да не си даваше вид, че се занимава с неотложен проблем, но беше първият човек, измислил работещо решение. Младият германец му беше благодарен. „Ще го поканя на сватбата“, помисли си той, „и ще му благодаря в речта си.“

Когато се върнаха в посолството, с изненада завари там баща си.

Ото му направи знак да го последва в кабинета. Там чакаше Готфрид фон Кесел. Валтер нямаше търпение да поиска обяснение за случката с Мод, но не и пред фон Кесел. Вместо това запита:

— Кога пристигна?

— Преди няколко минути. Дойдох през нощта с влак и параход от Париж. Какво правеше с посланика?

— Повика ни сър Едуард Грей. — Валтер отбеляза със задоволство как изражение на завист премина по лицето на фон Кесел.

— И какво имаше да ви каже? — попита Ото.

— Предложи четиристранна конференция, която да посредничи между Австрия и Сърбия.

— Загуба на време — обади се фон Кесел.

Валтер не му обърна внимание и попита баща си:

— Какво мислиш?

— Интересно — отвърна Ото и присви очи. — Грей е хитър.

Валтер не можа да скрие ентусиазма си.

— Смяташ ли, че австрийският император може да се съгласи?

— В никакъв случай.

Фон Кесел се подсмихна.

Валтер бе смазан.

— Но защо?

— Ами ако конференцията предложи решение и Австрия го отхвърли? — отговори с въпрос баща му.

— Грей спомена това. Каза, че Австрия няма да е задължена да приеме препоръките на конференцията.

Ото поклати глава.

— Разбира се, че не. Но тогава какво следва? Ако Германия е част от конференция, която прави предложение за мир, и Австрия отхвърли това предложение, как бихме могли да подкрепим австрийците, когато тръгнат на война?

— Няма да можем.

— Значи с това предложение Грей цели да забие клин между Австрия и Германия.

— O. — Валтер се почувства като глупак. Въобще не беше схванал идеята на министъра. Оптимизмът му се прекърши и той нещастно запита — Значи няма да подкрепим мирния план на Грей?

— По никакъв начин — отвърна баща му.