Кен Фолет
Крахът на титаните (23)

IV

Когато за пръв път легна с проститутка, Фиц опита да я целуне — не защото му се искаше, а защото предполагаше, че така се прави.

— Не целувам! — отсече тя с кокни-акцента си и той си научи урока. Бинг Уестхемптън казваше, че много проститутки отказват целувки, което беше странно при останалите позволени интимности. Може би тази дребна забрана запазваше част от достойнството им.

Момичетата от социалната класа на Фиц не можеха да целуват никого, преди да се омъжат. Правеха го, разбира се, но само в редки моменти на мимолетно уединение, във внезапно оказала се празна странична стаичка на някой бал или зад рододендроновия храст в градината. Никога не оставаше време да се разгори някаква страст.

Единствената жена, която Фиц беше целувал както трябва, бе съпругата му Беа. Тя му предлагаше тялото си както готвач предлага изискан десерт — уханно, захаросано и отлично украсено за негово удоволствие. Позволяваше му да прави всичко, но оставаше пасивна. Предлагаше му устните си, открехваше ги, за да пусне езика му вътре, но той така и не изпита чувството че тя копнее да я докосва.

Етел се целуваше така, сякаш й остава само минута живот.

Стояха в апартамента Гардения, до покритото легло, всеки обгърнат в ръцете на другия. Тя смучеше езика му, хапеше устните му и прокарваше език по шията му, и в същото време го галеше по косата, стискаше врата му, мушкаше длани под жилетката му и ги търкаше в гърдите му. Когато накрая се откъснаха един от друг задъхани, Етел улови лицето му, задържа главата му, взря се в него и каза:

— Толкова си прелестен.

Фиц седеше на ръба на леглото и държеше ръцете й, а тя стоеше пред него. Знаеше, че някои прелъстяват слугините си редовно, но той никога не беше го правил. На петнадесет се беше влюбил в една прислужница в къщата им в Лондон, но майка му незабавно отгатна какво се случва и след няколко дни уволни момичето. Баща му се усмихна и рече:

— Все пак, добър избор.

Оттогава не беше посягал на прислугата. Но не можеше да устои на Етел.

— Защо се върна? Трябваше да си в Лондон до края на май — попита тя.

— Исках да те видя. — Фиц разбираше, че й е трудно да му повярва. — Все си мислех за теб, по цял ден, всеки ден и просто трябваше да се върна.

Тя се приведе и пак го целуна. Без да отлепя устни от нейните, Фиц бавно се отпусна на леглото и я придърпа към себе си, докато тя не легна върху него. Толкова беше слабичка, че тежеше не повече от дете. Косата й се измъкна от иглите и той зарови пръсти в лъскавите къдрици.

След известно време тя се изтърколи и задъхана легна до него. Фиц се облегна на лакът и я погледна. Беше го нарекла прелестен, но в момента тя бе най-красивото създание, което той беше виждал някога — с пламнали страни, с разбъркана коса, с червени устни, влажни и леко разделени. Тъмните й очи го гледаха с обожание.

Постави длан на ханша й, погали бедрото й. Тя покри ръката му със своята и я задържа сякаш от страх да не би той да отиде твърде далеч.

— Защо ти викат Фиц? Името ти е Едуард, нали? — попита го.

Фиц беше сигурен, че тя говореше в опит да поохлади малко страстите им.

— Започна в училище — отговори й. — Всичките момчета си имаха прякори. Тогава по време на една ваканция Валтер фон Улрих дойде с мен у дома и Мод го прихвана от него.

— Преди това как те наричаха родителите ти?

— Теди.

— Теди. — Етел сякаш вкуси името. — Харесва ми повече от Фиц.

Отново започна да гали бедрото й и този път тя му позволи.

Целуваше я и бавно запретна дългите поли на черната й рокля. Етел носеше чорапи до средата на прасеца и той галеше голите й колене. Над коленете носеше дълги памучни кюлоти. Докосна краката й през материята, после премести ръка към слабините й.

Когато я пипна там, тя изстена и се притисна към ръката му.

— Свали ги — прошепна той.

— Не!

Намери връвта на кръста й и развърза възела.

Тя отново сложи ръка върху неговата.

— Спри.

— Просто искам да те докосна там.

— Аз го искам повече от теб — рече тя. — Но не.

Фиц коленичи на леглото.

— Няма да правим нищо, което не ти се иска — каза й той. — Обещавам.

Тогава хвана кюлотите за горната част с две ръце и ги скъса. Момичето се сепна, но не се възпротиви. Той отново легна и започна да я обхожда с ръка, а тя веднага разтвори крака. Стискаше очи и дишаше тежко, като че е бягала. Фиц съобрази, че никой не беше правил това с нея досега и слаб вътрешен гласец започна да го умолява да не се възползва от невинността й, но желанието му беше неудържимо.

Разкопча панталоните си и легна върху нея.

— Не — прошепна тя.

— Моля те.

— Ако забременея?

— Ще изляза преди да свърша.

— Обещаваш ли?

— Обещавам — каза той и се плъзна в нея.

Усети преграда — момичето беше девствено. Съвестта му отново се обади, този път по-настоятелно. Той спря. Ала сега тя беше стигнала твърде далеч. Етел стисна хълбоците му и го придърпа навътре, като същевременно се надигна. Нещо се скъса, тя нададе остър болезнен вик и преградата вече я нямаше. След това със страст се нагоди към ритъма му. Отвори очи и го погледна.

— О, Теди, Теди — каза тя и той разбра, че го обича. Тази мисъл почти го разплака и също така го възбуди неконтролируемо. Краят настъпи неочаквано бързо. Той отчаяно се отдръпна и пръсна семето си на бедрото й със стон, в който се смесваха страстта и разочарованието. Момичето сложи ръка на тила му, придърпа лицето му към своето, целуна го диво, след това затвори очи и нададе слаб вик, отчасти от изненада, отчасти от удоволствие. Тогава всичко свърши.

„Дано съм излязъл навреме“, помисли си той.