Кен Фолет
Крахът на титаните (205)

II

Етел също.

Консерваторите бяха най-голямата група в новия парламент, но не бяха мнозинство. Лейбъристите бяха втори, със сто деветдесет и един депутата, в това число и Ет Лекуит от Олдгейт и Били Уилямс от Абъроуен. Либералите бяха трети. Шотландските прохибиционисти спечелиха едно място, а комунистите — нито едно.

Когато се събра новият парламент, лейбъристите и либералите събраха гласовете си, за да свалят консервативното правителство, и кралят беше задължен да помоли водача на Лейбъристката партия Рамзи МакДоналд да стане министър-председател. За пръв път Великобритания имаше лейбъристко правителство.

Етел не беше влизала в Уестминстърския дворец след онзи ден през шестнадесета година, когато я бяха изхвърлили, задето викаше по Лойд Джордж. Сега седеше на тапицираната със зелена кожа пейка, с ново палто и шапка, и току поглеждаше към галерията за публиката, откъдето я бяха прогонили преди повече от седем години. Отиде във фоайето и гласува заедно с министрите от кабинета, прочути социалисти, на които се възхищаваше отдалеч: Артър Хендерсън, Филип Сноудън, Сидни Уеб и самият премиер. Имаше бюро в един малък кабинет, който делеше с друга депутатка от Лейбъристката партия. Правеше проверки в библиотеката, похапваше препечен хляб с масло в чайната и прибираше торбите с адресираната до нея поща. Обикаляше из огромната сграда, изучаваше коридорите и опитваше да усети, че й се полага да е тук.

Един ден в края на януари взе Лойд и го разведе из Уестминстърския дворец. Момчето беше на девет години и никога не беше влизало в толкова огромна и толкова разкошна сграда. Етел опита да му обясни принципите на демокрацията, но Лойд беше твърде малък.

На едно тясно стълбище, застлано с червена пътека, между Лордовете и Общините, двамата се натъкнаха на Фиц. И той имаше млад гост — синът му Джордж, наречен още Бой.

Етел и Лойд се качваха, а Фиц и Бой слизаха, та се срещнаха на площадката.

Фиц погледна Етел, сякаш очакваше тя да му направи път.

Двамата му сина, Бой и Лойд, наследникът на титлата и непризнатият и незаконно роден, бяха на една възраст. Гледаха се с откровен интерес.

Етел си спомни, че в Тай Гуин, когато срещнеше Фиц в коридора, трябваше да застане до стената и да сведе очи, докато той минава.

Сега стоеше на площадката, държеше ръката на Лойд и гледаше Фиц.

— Добро утро, граф Фицхърбърт — рече тя и предизвикателно вирна брадичка.

Фиц отвърна на погледа й с гневно отвращение. Накрая отговори:

— Добро утро, госпожо Лекуит.

Етел погледна сина му.

— Вие трябва да сте виконт Абъроуен. Приятно ми е.

— Приятно ми е — вежливо отвърна детето.

— А това е моят син Лойд — каза Етел на Фиц.

Фиц отказа да го погледне.

Етел обаче нямаше да го остави така лесно.

— Лойд, ръкувай се с графа.

Лойд подаде ръка и рече:

— Приятно ми е да се запознаем, милорд.

Би било недостойно да отблъсне едно деветгодишно момче. Фиц беше принуден да се здрависа с детето.

За пръв път докосна сина си Лойд.

— А сега ще ви пожелаем хубав ден — пренебрежително каза Етел и пристъпи напред.

Фиц изглеждаше буреносно. Неохотно отстъпи встрани заедно с Бой и двамата изчакаха, опрели гърбове на стената, Етел и Лойд да минат край тях и да продължат нагоре.