Кен Фолет
Крахът на титаните (202)

Мод спа през деня и стана рано следобед, когато Валтер прибра децата от неделното училище. Ерик беше на три, Хайке — на две, и изглеждаха така сладки в хубавите си дрешки, че Мод усещаше как сърцето й ще се пръсне от любов.

Никога не беше изпитвала такова чувство. Дори лудата й страст по Валтер не беше така завладяваща. Освен това децата й причиняваха отчаяна тревога. Щеше ли да успее да ги отхрани, да ги сгрее и да ги защити от бунтовете и революцията?

Нахрани децата с топло мляко и хляб, за да се стоплят, после почна да се подготвя за вечерта. Двамата с Валтер устройваха скромно семейно тържество в чест на тридесет и осмия рожден ден на братовчеда на Валтер, Роберт фон Улрих.

Противно на страховете — или пък надеждите — на старите фон Улрихови, Роберт не беше загинал във войната. Във всеки случай Валтер не стана граф. Роберт беше военнопленник в лагер в Сибир. Когато болшевиките сключиха мир с Австрия, Роберт и другарят му от войната Йорг, се отправиха към дома. Вървяха пеш, спираха коли и се возеха на товарни влакове. Отне им цяла година, но успяха, а когато се върнаха, Валтер им намери апартамент в Берлин.

Мод си сложи престилката. В кухничката на малката къща, тя направи супа от зеле, стар хляб и ряпа. Приготви и малка торта, макар че се наложи да подсили съставките с още ряпа.

Научила се беше да готви и да прави още много неща. Една възрастна доброжелателна съседка се беше смилила над обърканата благородничка и я беше научила как да оправя легло, да глади риза и да мие вана. Всичко това беше удар за Мод.

Живееха в градска къща като за средната класа. Не можеха да харчат пари за нея, нито пък да си позволят прислуга, както Мод беше свикнала, и притежаваха доста мебели, купени на старо, за които Мод тайно мислеше, че са безнадеждно провинциални.

Очакваха по-добри времена, ала нещата всъщност се влошиха: кариерата на Валтер във външното министерство стигна до задънена улица заради брака му с англичанка. Той би сменил професията си, но в икономическия хаос имаше късмет, че изобщо разполага с работа. А след четири бедни години първоначалните недоволства на Мод изглеждаха дребнави. Тапицерията на мебелите беше закърпена на местата, където децата я бяха скъсали, счупените прозорци бяха запушени с картон, а боята навсякъде се лющеше.

Но Мод не съжаляваше за нищо. Когато й се приискаше, можеше да целуне Валтер, да плъзне език в устата му, да разкопчае панталоните му и да легне с него на леглото, на дивана или даже на пода. Това компенсираше всичко останало.

Родителите на Валтер дойдоха на празненството с половин шунка и две бутилки вино. Ото беше загубил родовото имение Цумвалд, което попадна в Полша. Инфлацията стопи спестяванията му. Но в градината на голямата му берлинска къща растяха картофи, пък и му беше останало доста вино отпреди войната.

— Как успя да се сдобиеш с шунка? — невярващо попита Валтер. Такива стоки обикновено се купуваха само с американски долари.

— Размених я за бутилка шампанско от добра реколта — обясни Ото.

Бабата и дядото сложиха децата да спят. Ото им разказа народна приказка. Доколкото Мод чу, беше за една кралица, която наредила да обезглавят брат й. Тя потръпна, но не се намеси. После Сузане им попя приспивни песни с треперливия си глас и децата заспаха, явно неповлияни от кръвожадната приказка на Ото.

Пристигнаха Роберт и Йорг, с еднакви червени вратовръзки. Ото ги поздрави сърдечно. Той нямаше представа за връзката им и очевидно приемаше Йорг просто за съквартирант на Роберт. Именно като такива се държаха двамата мъже в присъствието на по-стари хора. Мод смяташе, че Сузане навярно се досеща за истината. Жените по-трудно се залъгваха. За щастие, те също така по-леко приемаха нещата.

В по-свободна компания Роберт и Йорг се държаха съвсем различно. На увеселенията у дома си те не криеха своята романтична любов. Много от приятелите им бяха същите. В началото Мод се постресна — никога не беше виждала мъже да се целуват, да се възторгват от тоалетите си и да флиртуват като ученички. Но подобно поведение вече не беше табу, поне в Берлин. Мод прочете освен това Содом и Гомор на Пруст, където се внушаваше, че такива работи е имало открай време.

Тази вечер обаче Роберт и Йорг се държаха безукорно. На вечеря всички обсъждаха събитията в Бавария. В четвъртък един съюз на полувоенни групи, наречен Кампфбунд, обяви национална революция в някакво бирхале.

Мод едва издържаше да чете новините тези дни. Работниците излизаха на стачка и десните побойници пребиваха стачниците. Домакини излизаха на протест срещу недостига на провизии, а протестите им се превръщаха в гладни бунтове. Всички в Германия се гневяха на Версайския договор, ала социалдемократическото правителство го беше приело изцяло. Хората вярваха, че репарациите осакатяват стопанството, макар че страната беше платила само част от дължимото и явно нямаше намерение да плаща всичко.

Биреният пуч в Мюнхен развълнува всички. Героят от войната Ерих Лудендорф беше най-изтъкнатият му поддръжник. Така наречените щурмоваци с кафявите ризи и кадетите от офицерското пехотно училище бяха завзели ключови сгради. Градските съветници бяха взети за заложници. Видни евреи бяха арестувани.

В петък легитимното правителство контраатакува. Четирима полицаи и шестнадесет бунтовници бяха убити. От новините, които засега стигаха до Берлин, Мод не можеше да прецени дали въстанието е свършило. Ако екстремистите овладееха Бавария, щеше ли цялата страна да падне в ръцете им?

Валтер се гневеше.

— Ние имаме демократично избрано правителство. Защо хората не го оставят да си върши работата?

— Правителството ни предаде — отвърна Ото.

— Според теб. И какво? В Америка републиканците спечелиха последните избори, но демократите не вдигнаха въстание!

— Съединените щати не са подкопавани от болшевики и евреи.

— Ако се притесняваш от болшевиките, кажи на хората да не гласуват за тях. И каква е тази обсебеност от евреите?

— Те имат вредно влияние.

— И във Великобритания има евреи. Татко, не помниш ли, че в Лондон лорд Ротшилд направи всичко по силите си да предотврати войната? Евреи има във Франция, в Русия, в Америка. Те не заговорничат да свалят правителствата на тези страни. Какво те кара да мислиш, че нашите евреи са особено лоши? Повечето от тях искат само да изкарват достатъчно пари, за да изхранват семействата си и да пращат децата си на училище — същото като всички останали.

За изненада на Мод Роберт рече:

— Съгласен съм с чичо Ото. Демокрацията отслабва хората. Германия има нужда от силен водач. Двамата с Йорг постъпихме в Националсоциалистическата партия.

— О, Роберт, за Бога! — отвърна с погнуса Валтер. — Как можахте?

Мод се изправи и жизнерадостно попита:

— Някой ще желае ли торта?