Кен Фолет
Крахът на титаните (194)

II

Лев шофираше бързо. Когато северните предградия на Бъфало останаха зад него, той се помъчи да прецени с колко време разполага. Екипът от линейката несъмнено щеше да се обади на полицията. Щом полицаите пристигнеха, щяха да установят, че Йосиф Вялов е умрял при юмручен бой. Олга нямаше да се поколебае да им съобщи кой е повалил баща й — и да не беше мразила Лев досега, вече щеше да го ненавижда. И от този момент щеше да започне издирването на Лев за убийство.

Обикновено в гаража на Вялов имаше три коли: неговият Пакард, Форд модел Т на Лев и един син Хъдсън, ползван от биячите на Йосиф. На ченгетата нямаше да им отнеме много време да заключат, че Лев е заминал с колата на Вялов. Той изчисли, че до един час ще почнат да я търсят.

Няколко пъти беше пътувал с Марга до Канада. До Торонто имаше само сто мили, три часа път с бърза кола. Двамата обичаха да се регистрират в някой хотел като господин и госпожа Питърс и да се разхождат нагиздени из града, без да се тревожат, че може да ги види някой, който ще каже на Йосиф Вялов. Лев нямаше американски паспорт, но знаеше няколко места, където няма гранични постове.

По пладне пристигна в Торонто и отседна в един тих хотел.

В кафенето си поръча сандвич и поседя малко да обмисли в какво положение се намира. Издирваха го за убийство. Нямаше дом и не можеше да посети нито едно от двете си семейства, без да рискува да го арестуват. Може би никога повече нямаше да види децата си. Разполагаше с пет хиляди долара в колана и с крадена кола.

Отново си спомни как се беше хвалил на брат си преди десет месеца. Какво би си помислил сега Григорий?

Изяде сандвича и тръгна безцелно из центъра на града. Чувстваше се потиснат. Влезе в един магазин за алкохол и купи бутилка водка, която да отнесе в хотелската си стая. Може би тази вечер просто щеше да се напие. Забеляза, че ръженото уиски е по четири долара бутилката. В Бъфало струваше десет, ако изобщо намериш; в Ню Йорк вървеше по петнадесет или двадесет долара. Знаеше това, понеже се беше мъчил да купува незаконен алкохол за нощните клубове.

Върна се в хотела и си взе лед. Стаята му беше прашна, с овехтели мебели и изглед към задните дворове оттатък редица евтини магазини. Докато навън падаше ранната северна нощ, Лев се почувства по-зле от когато и да било. Замисли се дали да не излезе да си доведе някое момиче, но някак нямаше сърце и за това. Дали щеше да бяга от всяко място, където живееше? Избяга от Петроград заради убития полицай, напусна Абъроуен буквално една стъпка преди хората, които беше измамил на карти, да го заловят, сега беше беглец от Бъфало.

Трябваше да направи нещо за Пакарда. Полицията в Бъфало можеше да прати в Торонто описание по телеграфа. Трябваше или да смени номерата, или да смени колата. Просто не можеше да събере сили.

Олга навярно се радваше, че се е отървала от него. Наследството щеше да остане изцяло за нея. Ала стойността на империята на Вялов намаляваше с всеки изминал ден.

Питаше се дали може да вземе Марга и малкия Грегъри в Канада. Дали изобщо Марга би пожелала да дойде? Америка беше нейната мечта, както беше и на Лев. Певиците по нощните клубове не мечтаеха за Канада. Би последвала Лев в Ню Йорк или Калифорния, но не и в Торонто.

Децата щяха да му липсват. Той се просълзи при мисълта, че Дейзи ще порасне без него. Още нямаше четири години — може би изобщо щеше да го забрави. В най-добрия случай щеше да й остане смътен спомен. Нямаше да помни най-големия сандвич в света.

След третата чаша му дойде наум, че е окаяна жертва на несправедливост. Той нямаше намерение да убива тъста си. Йосиф удари пръв. И без това не Лев го уби — той умря от някакъв пристъп или сърдечен удар. Всъщност това беше само лош късмет. Но никой нямаше да повярва. Олга беше единствената свидетелка, а тя щеше да иска отмъщение.

Лев си сипа още водка и легна. „Всички да вървят по дяволите“, рече си той.

Докато се унасяше в неспокоен пиянски сън, си спомни бутилките на витрината: там пишеше „Канадиън клъб, 4 долара“. Знаеше, че това е нещо важно, но в момента не можеше да го схване.

Щом се събуди на следващата сутрин, устата му бе пресъхнала и имаше главоболие, но знаеше, че „Канадиън клъб“ по четири долара бутилката може да бъде спасението му.

Изплакна чашата си за уиски и изпи разтопения лед на дъното на кофичката. При третата чаша имаше план.

Портокалов сок, кафе и аспирин и се чувстваше по-добре. Замисли се за опасностите. Никога обаче не беше допускал рисковете да го плашат. „Ако правех така“, рече си той, „щях да бъда брат си.“

Пред плана му имаше само една голяма трудност. Той зависеше от помирението с Олга.

Отиде с колата до един непретенциозен квартал и влезе в евтина закусвалня, където предлагаха закуски на работниците. Седна на масата до неколцина души с вид на бояджии и каза:

— Налага ми се да заменя колата си за камион. Познавате ли някой, който да се интересува?

Един от мъжете го попита:

— Законно ли е?

Лев пусна очарователната си усмивка:

— Хайде стига, приятел. Ако беше законно, щях ли да я продавам тук?

Не намери купувачи тук и на следващите няколко места, където опита, но най-накрая приключи в някакъв сервиз за автомобили, държан от баща и син. Размени Пакарда за двутонен фургон за разнасяне на стоки Мак Джуниър с две резервни колела — сделката стана без плащане и документи. Знаеше, че го ограбват, но и собственикът на сервиза знаеше, че той е отчаян.

По-късно следобеда отиде до един търговец на алкохол на едро, чийто адрес намери в указателя на града.

— Искам сто кашончета „Канадиън клъб“ — каза той. — По колко вървят при Вас?

— За това количество тридесет и шест долара кашончето.

— Става — Лев извади парите си. — Отварям бар извън града и…

— Не се налага да ми обясняваш, братче — заяви търговецът и посочи през прозореца. На съседното празно място строителните работници подготвяха терена. — Новият ми склад, пет пъти по-голям от този. Хвала на Бога за сухия закон.

Лев разбра, че тази блестяща идея не е хрумнала първо на него.

Плати на човека и натовариха уискито във фургона Мак.

На другия ден Лев се върна в Бъфало.