Кен Фолет
Крахът на титаните (191)

I

Гас и Роза се завърнаха във Вашингтон едновременно с президента. Уредиха през август и двамата да вземат отпуск и да се приберат в Бъфало. В деня след пристигането им, Гас представи Роза на родителите си.

Беше нервен. Отчаяно искаше майка му да хареса Роза. Но мама имаше прекалено високо мнение относно привлекателността на своя син за жените. Намираше недостатъци на всички момичета, които той изобщо споменеше някога. Нито една не беше достатъчно добра, особено като положение в обществото. Ако Гас поискаше да се ожени за дъщерята на английския крал, мама сигурно щеше да попита: „Нима не можеш да си намериш хубаво американско момиче от добро семейство?“

— Първото нещо, което ще забележиш в нея, майко, е, че е много хубава — рече Гас на закуска. — После ще видиш, че има само едно око. След няколко минути ще установиш, че е много умна. А когато я опознаеш добре, ще разбереш, че тя е най-прекрасната млада жена в целия свят.

— Сигурна съм, че ще бъде така — отговори майка му с привичната си смайваща неискреност. — Кои са нейните родители?

Роза дойде следобед, докато майката на Гас подремваше, а баща му още беше в града. Гас я разведе из къщата и градините.

— Нали знаеш, че моят произход е по-скромен? — попита тя притеснено.

— Съвсем скоро ще свикнеш — отговори Гас. — Пък и двамата с теб няма да живеем сред такъв разкош. Но можем да си купим елегантна малка къща във Вашингтон.

Поиграха тенис. Мачът беше неравнопоставен — Гас със своите дълги крайници беше прекалено добър за нея, а и тя погрешно преценяваше разстоянието. Но Роза отговаряше решително, бореше се за всяка топка и спечели няколко гейма. А в бялата рокля за тенис с дължина до средата на прасеца, както беше модата, тя беше толкова привлекателна, че на Гас му се налагаше доста да се постарае, за да се съсредоточи върху ударите.

Прибраха се за чай, блеснали от пот.

— Събери всичката си търпимост и добронамереност — рече Гас пред вратата на салона. — Майка може да се държи ужасно снобски.

Но майка се държа възможно най-добре. Целуна Роза и каза:

— В какво прекрасно здраве изглеждате и двамата, поруменели от играта. Госпожице Хелман, много се радвам да се запознаем и се надявам, че ще станем приятелки.

— Много сте мила — отвърна Роза. — За мен ще е привилегия да бъда Ваша приятелка.

Майка остана доволна от комплимента. Знаеше, че е важна дама в обществото в Бъфало и смяташе, че е уместно младите жени да се отнасят почтително към нея. Роза в миг беше разбрала това. „Умно момиче“, рече си Гас. „И щедро при това, като се има предвид, че в сърцето си ненавижда всяка власт.“

— Познавам Вашия брат, Фриц Хелман — каза майка. Фриц свиреше на цигулка в симфоничния оркестър в града. Майка беше в управата на оркестъра. — Талантът му е чудесен.

— Благодаря. Ние много се гордеем с него.

Майка подхвана лек разговор, а Роза я остави да води. Гас не можеше да не си спомни как по-рано беше довел друго момиче, за което искаше да се ожени — Олга Вялова. Тогава майка му се държа другояче: беше любезна и гостоприемна, но Гас знаеше, че не е искрена. А днес явно беше.

Предния ден беше я разпитал за семейство Вялови. Лев Пешков бил пратен в Сибир като преводач към армията. Олга не посещавала много светски събития и явно била отдадена на отглеждането на детето. Йосиф призовавал бащата на Гас, сенатора, за по-голяма военна помощ за Белите.

— Явно е на мнение, че болшевиките ще се отразят зле на делата на фамилията Вялови в Петроград — каза майка.

— Това е най-хубавото нещо, което съм чувал за болшевиките — отбеляза Гас.

След чая отидоха да се преоблекат. Гас се вълнуваше от мисълта как Роза се къпе в съседната стая. Никога не я беше виждал гола. Двамата бяха прекарали доста страстни часове в нейната хотелска стая в Париж, но не се бяха любили.

— Не ми е приятно да се държа старомодно — извини се тогава Роза, — но по някаква причина чувствам, че трябва да изчакаме.

Всъщност тя не беше голяма анархистка.

Родителите й щяха да дойдат на вечеря. Гас облече смокинг и слезе. Приготви едно уиски за баща си, но той самият не пи. Смяташе, че ще му е нужно да е с бистър ум.

Роза слезе, смайващо красива в черната си рокля. Родителите й се появиха точно в шест. Норман Хелман носеше фрак и бяла папийонка, не твърде подходящо за семейна вечеря, но навярно нямаше смокинг. Беше дребен мъж с очарователна усмивка. Гас веднага забеляза, че Роза прилича на него. Господин Хелман изпи доста набързо две мартинита, единственият признак, че може би е напрегнат, но след това отказа повече питиета. Майката на Роза, Хилда, беше стройна хубавица с прекрасни ръце с дълги пръсти. Трудно беше човек да си я представи като прислужница. Бащата на Гас начаса я хареса.

Когато седнаха да се хранят, доктор Хелман попита:

— Какви се плановете ти за кариерата, Гас?

Той имаше правото да зададе този въпрос като баща на жената, която Гас обича. Гас обаче не разполагаше с отговор.

— Ще работя за президента дотогава, докато той се нуждае от мен.

— Точно сега той има тежка задача.

— Вярно. Сенатът създава неприятности при одобряването на Версайския мирен договор. — Гас се постара да не прозвучи твърде огорчено. — След всичко, което Уилсън направи, за да убеди европейците да създадат Обществото на народите, на мен ми е трудно да повярвам, че американците се отвръщат от цялата идея.

— Сенаторът Лодж е силен противник.

А според Гас сенаторът Лодж беше егоцентричен кучи син.

— Президентът реши да не взема Лодж в Париж и сега той си отмъщава.

Бащата на Гас, който беше стар приятел и на президента, и на сенатора, рече:

— Удроу направи така, че Обществото на народите да е част от мирния договор, с мисълта, че ние няма да отхвърлим договора и така ще ни се наложи да приемем и Обществото. — После сви рамене. — Лодж му каза да върви по дяволите.

Доктор Хелман отговори:

— За да съм справедлив към Лодж, ще кажа, че според мен американският народ има основание да се притеснява от член десети. Ако се присъединим към една лига, която гарантира, че ще пази членовете си от агресия, ние ще ангажираме американската армия в неизвестни бъдещи войни.

— Ако Обществото на народите е силно, никой няма да дръзне да го предизвика — начаса отвърна Гас.

— Не споделям твоята увереност.

Гас не искаше да спори с бащата на Роза, но беше страстно ангажиран с Обществото на народите.

— Не казвам, че никога няма да има друга война — помирително рече той. — Но мисля, че войните ще са по-малко и по-кратки, а агресорите ще печелят по-малко придобивки.

— А аз мисля, че може и да си прав. Но много гласоподаватели казват: „Светът не ме интересува — интересува ме само Америка. Има ли опасност ние да се превърнем в световен полицай?“. Това е разумен въпрос.

Гас с труд прикриваше гнева си. Обществото на народите беше най-голямата надежда за мир, предлагана някога на човешкия род, а съществуваше опасност то да се роди мъртво заради подобни тесногръди дребнавости.

— Съветът на Обществото — рече той — трябва да взема единодушни решения, следователно Съединените щати никога няма да се озоват въвлечени във война против своята воля.

— Все пак, няма смисъл от Обществото, ако то не е готово да воюва.

Такива бяха противниците на Обществото — първо се оплакваха, че то ще воюва, след това се оплакваха, че няма да воюва.

— Тези проблеми са незначителни в сравнение със смъртта на милиони хора! — възрази Гас.

Доктор Хелман сви рамене. Беше прекалено любезен, та да влиза в спорове с такъв пламенен опонент.

— Във всеки случай, знам, че международният договор изисква одобрението на две трети от сената.

— А точно сега нямаме и половината гласове — мрачно отговори Гас.

Роза, която отразяваше този проблем, каза:

— Аз броя четиридесет гласа за, включително и Вашия, сенатор Дюър. Четиридесет и трима се въздържат, осем са непоклатимо против и петима не са решили.

— И какво ще прави президентът? — обърна се сенатор Дюър към сина си.

— Ще се обърне към народа през главите на политиците. Планира едно пътуване от десет хиляди мили из цялата страна. За четири седмици ще изнесе над петдесет речи.

— Този график е същинско наказание. Президентът е на шестдесет и две години и има високо кръвно налягане.

Имаше нещо пакостливо у доктор Хелман. Всичко, което казваше, беше предизвикателно. Очевидно имаше нужда да провери колко струва кандидатът за ръката на дъщеря му. Гас отговори:

— Но в края на обиколката президентът ще е обяснил на американския народ, че светът се нуждае от Обществото на народите, за да е сигурно, че повече няма да водим война като тази, която току-що завърши.

— Моля се да си прав.

— Ако трябва сложните политически въпроси да се обясняват на обикновените хора, няма по-добър от Уилсън.

С десерта сервираха шампанско.

— Преди да започнем, бих искал да кажа нещо — рече Гас. Родителите му се учудиха, понеже той никога не произнасяше речи. — Доктор Хелман, госпожо Хелман, вие знаете, че обичам дъщеря ви, която е най-прекрасното момиче на света. Старомодно е, но бих искал да помоля за вашето разрешение — тук Гас извади от джоба си кожена кутийка — за вашето разрешение да й предложа този годежен пръстен.

Той отвори кутийката. Вътре имаше златен пръстен с еднокаратов диамант. Не беше пищен, но диамантът беше в най-желания чисто бял цвят, обработен в овална форма, и изглеждаше приказно.

Роза пое шумно дъх.

Доктор Хелман и съпругата му се спогледаха и се усмихнаха.

— Имаш нашето разрешение.

Гас заобиколи масата и коленичи край стола на Роза.

— Скъпа Роза, ще се омъжиш ли за мен? — попита той.

— О, да, обични ми Гас. Още утре, ако поискаш.

Гас извади пръстена и го сложи на пръста й.

— Благодаря ти — рече той.

Майка му заплака.