Кен Фолет
Крахът на титаните (163)

II

— Ние сме в Русия! — заяви Били Уилямс, когато корабът им пристана и той чу гласовете на докерите. — Какво търсим в Русия, по дяволите?

— Как е възможно да сме в Русия? — попита Томи Грифитс. — Русия е на изток, а ние плавахме на запад със седмици.

— Обиколили сме половината свят и сме дошли от другата страна.

Томи не беше убеден. Приведе се над релинга и се заоглежда.

— Хората приличат малко на китайци — установи той.

— Ама говорят на руски. Приказват като онзи коняр Петков дето измами братята Понти на карти и после драсна.

Томи се вслуша.

— Да, прав си. Е, и през ум не ми е минавало.

— Това ще да е Сибир — рече Били. — Нищо чудно, че е такъв адски студ.

След няколко минути научиха, че са във Владивосток.

Хората почти не обръщаха внимание на Приятелите от Абъроуен, които се отправиха с маршова стъпка през града. Тук бездруго имаше хиляди униформени. Повечето бяха японци, но имаше и американци, чехи и други. Владивосток беше натоварено пристанище, по широките булеварди вървяха трамваи, имаше модерни хотели и театри, и стотици магазини. „Прилича на Кардиф“, помисли Били, „обаче е по-студено.“

Когато стигнаха в казармата, завариха там батальон стари лондончани, докарани тук от Хонг Конг. „Логично е да пратят старите чешити на такова място“, прецени Били. Но и ядрото на абъроуенци, макар понамалели заради жертвите, се състоеше от корави ветерани. Кой ли дърпаше конците, та да ги изтеглят от Франция и да ги пратят на другия край на света?

Скоро разбра кой. След вечеря бригадният генерал, видимо спокоен мъж пред пенсия, каза на войниците, че към тях ще се обърне полковник граф Фицхърбърт.

Капитан Гуин Евънс, собственикът на универсалните магазини, донесе дървен сандък от консерви свинска мас и Фиц се покатери върху него — не без затруднение заради ранения крак. Били го наблюдаваше без съчувствие. Пазеше състраданието си за Пю Чукана и многото други осакатени бивши миньори, които бяха пострадали, докато копаеха въглищата на графа. Фиц беше самодоволен, високомерен и безмилостен експлоататор на обикновените мъже и жени. Жалко, че немците го простреляха в крака, а не в сърцето.

— Нашата мисия има четири цели — подхвана той и извиси глас, за да го чуят шестстотинте войници. — Първо, ние сме тук, за да защитим нашата собственост. Когато излязохте от пристанището и минахте край страничните линии на железницата, сигурно забелязахте голям склад за припаси, охраняван от войници. Това десетакрово пространство съдържа шестстотин хиляди тона муниции и други военни припаси, пратени тук от Великобритания и Съединените щати, докато русите бяха наши съюзници. Сега, когато болшевиките сключиха мир с Германия, ние не искаме в техните ръце да попаднат патроните, за които е платил нашият народ.

— Това е безсмислено — рече Били достатъчно високо, та Томи и останалите наоколо да го чуят. — Защо не откараха припасите у дома, вместо да водят нас тук?

Фиц раздразнено хвърли поглед по посока на шума, но продължи.

— Второ, в тази страна има много чешки националисти. Някои са военнопленници, други са работили тук преди войната. Те са се организирали в Чешки легион и опитват да вземат кораб от Владивосток и да се присъединят към нашите войски във Франция. Болшевиките ги тормозят. Нашата работа е да им помогнем да заминат. Местните казашки предводители ще ни съдействат в това.

— Казашки предводители ли? — обади се Били. — Кого се опитва да залъже? Та те са проклети разбойници.

Фиц отново чу несъгласието. Този път капитан Евънс се ядоса и прекоси столовата, за да застане по-близо до Били и съседите му.

— В Сибир има осемстотин хиляди австрийски и германски военнопленници, които бяха освободени след сключването на мира. Трябва да им попречим да се завърнат на бойното поле в Европа. Накрая, ние подозираме, че германците са хвърлили око на нефтените находища в Баку в южна Русия. Не бива да получават достъп до тези залежи.

— Имам усещането, че Баку е доста далеч оттук — рече Били.

— Войници, имате ли някакви въпроси? — приветливо попита бригадният генерал.

Фиц го изгледа свирепо, ала вече беше твърде късно.

— Не съм чел нищо такова във вестниците — заяви Били.

— Подобно на много военни мисии — отговори Фиц, — и тази е секретна и на вас няма да ви бъде разрешено да съобщавате в писмата си до дома къде се намирате.

— Ние в състояние на война ли сме с Русия, господин полковник?

— Не, не сме. — Фиц преднамерено отклони поглед от Били. Навярно си спомни как той се оказа по-убедителен от него на събранието относно мирните преговори в евангелския параклис „Голгота“. — Има ли някой освен сержант Уилямс други въпроси?

— Опитваме ли да свалим болшевишкото правителство? — настоя Били.

Войниците почнаха да мърморят гневно. Мнозина симпатизираха на революцията.

— Няма болшевишко правителство. — Фиц се ядосваше все повече. — Режимът в Москва не е признат от Негово кралско величество.

— Нашата мисия одобрена ли е от парламента?

Бригадният генерал се попритесни — той не беше очаквал такива въпроси — и капитан Евънс се намеси:

— Достатъчно, сержант. Нека и другите се изкажат.

Фиц обаче не беше достатъчно хитроумен да премълчи. Явно не допускаше, че уменията в спора, които Били беше усвоил от своя баща, радикален неконформист, може да са по-добри от неговите.

— Военните мисии се одобряват от министерството на войната, а не от парламента — рече той.

— Следователно тази мисия е държана в тайна от нашите избрани представители! — ядно отвърна Били.

— Леко, леко, момче — тревожно прошепна Томи.

— По необходимост — каза Фиц.

Били пренебрегна съвета на Томи — вече беше прекалено ядосан. Изправи се и с ясен и силен глас попита:

— Господин полковник, това което ние правим, законно ли е?

Фиц пламна и Били разбра, че попадението му е било точно.

— Разбира се…

— Ако нашата мисия не е одобрена от британския народ или от руския народ — прекъсна го Били, — как може тя да е законна?

— Седнете, сержант — намеси се капитан Евънс. — Това тук не е някое от вашите проклети лейбъристки събрания. Още една дума и ще бъдете наказан.

Били си седна доволен. Беше казал каквото искаше.

Фиц продължи:

— Ние бяхме поканени тук от Всерусийското временно правителство. Неговото изпълнително тяло е една петчленна директория със седалище в Омск, в Западен Сибир. И тъкмо в Омск — довърши той — ще идете вие оттук.