Кен Фолет
Крахът на титаните (144)

III

На другия ден в оптимистично настроение Григорий и останалите болшевишки водачи се измъкнаха тихо по един или по двама от института Смолни. Внимаваха да не привличат вниманието на тайната полиция. Отправиха се към просторното жилище на тяхната другарка Галина Флаксерман, където щяха да проведат събрание на Централния комитет.

Григорий малко се тревожеше за това събрание, така че пристигна рано. Обиколи жилищната сграда в търсене на съмнителни на вид безделници, които можеха да се окажат полицаи, но не забеляза такива. Когато влезе в сградата, проучи трите изхода и определи кой е най-бързият начин за излизане.

Болшевиките насядаха около голямата маса. Мнозина носеха кожените тужурки, които вече им бяха станали нещо като униформа. Ленин не беше тук и почнаха без него. Григорий се тревожеше да не би Ленин да е арестуван, обаче той се появи около десет, маскиран с перука, която все се приплъзваше и му придаваше почти глупав вид.

В предложеното от него решение обаче нямаше нищо смехотворно — призоваваше за въоръжено въстание под ръководството на болшевиките, което да свали временното правителство и да вземе властта.

Григорий ликуваше. Всички искаха въоръжено въстание, разбира се, но според повечето революционери времето още не беше назряло. Най-сетне чуха най-влиятелният от тях да казва сега.

Ленин говори в продължение на час. Както винаги, беше рязък, удряше по масата, викаше и обиждаше онези, които не се съгласяваха с него. Този маниер не му беше от полза — на всеки му се искаше да гласува против такъв грубиян. Въпреки това Ленин беше убедителен. Познанията му бяха обширни, политическият му инстинкт беше непогрешим и малцина можеха да устоят на тежките удари на неговите логически аргументи.

Григорий застана на страната на Ленин от началото. „Важното нещо е да се вземе властта и да се приключи с колебанията“ помисли си той. Всички останали проблеми можеха да бъдат решени по-нататък. Щяха ли обаче останалите да се съгласят?

Зиновиев говори против. Хубав на външен вид, той бе променил външния си вид, за да обърка полицията — бе пуснал брада и бе остригал буйната си, къдрава черна коса. Той смяташе стратегията на Ленин за твърде рискована. Боеше се, че едно въстание ще даде на десницата оправдание за извършване на военен преврат. Желанието му бе болшевишката партия да се съсредоточи върху спечелването на изборите за учредителното събрание.

Тези страхливи доводи вбесиха Ленин.

— Временното правителство никога няма да проведе общонационални избори! — заяви той. — Всеки, който мисли иначе, е глупак и наивник.

Троцки и Сталин подкрепиха въстанието, но Троцки разяри Ленин с думите си, че трябва да чакат за Всеруския конгрес на съветите, насрочен за след десет дни.

Това се стори добра идея на Григорий — Троцки винаги беше разумен — но Ленин го изненада с крясъка си:

— Не!

Троцки заяви:

— Вероятно ще имаме мнозинство сред делегатите…

— Ако Конгресът сформира правителство, то непременно ще бъде коалиционно! — ядосано каза Ленин. — Допуснатите в кабинета болшевики ще бъдат центристи. Кой би искал това — освен ако не е контрареволюционен предател?

Троцки се изчерви от обидата, но не каза нищо.

Григорий схвана, че Ленин е прав. Както обикновено, беше мислил по-напред от всички останали. В една коалиция първото искане на меншевиките щеше да бъде министър-председателят да е умерен — и вероятно щяха да приемат всеки друг, но не и Ленин.

Григорий изведнъж се сети — както и, предположи той, останалите от комитета — че Ленин би могъл да стане министър — председател единствено чрез преврат.

Спорът се проточи до малките часове на нощта. Най-накрая гласуваха за въоръжено въстание с мнозинство от десет срещу двама.

Независимо от това, Ленин постигна своето във всичко. Не беше определена дата за преврата.

Когато заседанието приключи, Галина извади самовар и поднесе сирене, кренвирши и хляб за гладните революционери.