Кен Фолет
Крахът на титаните (142)

I

— Адмирал фон Холцендорф ни обеща, че до пет месеца британците ще почнат да гладуват. А това беше преди девет месеца — ядно каза Валтер.

— Сгреши — отговори баща му.

Валтер премълча презрителния си отговор.

Намираха се в кабинета на Ото във външното министерство в Берлин. Ото седеше на резбован стол зад огромно писалище. На стената зад гърба му беше окачен портрет на кайзер Вилхелм I, дядото на настоящия монарх, който беше провъзгласен за император в Огледалната зала във Версай.

Валтер беше разгневен от неумелите оправдания на баща си.

— Адмиралът даде офицерската си дума, че нито един американец няма да стигне до Европа — рече той. — Нашето разузнаване установи, че през юни във Франция са дебаркирали четиринадесет хиляди американци. Толкова за офицерската дума!

Ото се докачи и отвърна гневно:

— Той направи онова, което смяташе, че е най-доброто за страната му. Какво повече може да стори човек?

— Питаш ме какво повече може да направи човек ли? — повиши глас Валтер. — Може да не дава обещания. Когато не знае нещо със сигурност, може да не казва, че знае. Може да говори истината или да държи глупавата си уста затворена.

— Фон Холцендорф даде най-добрия съвет, на който беше способен.

Неубедителността на тези доводи влуди Валтер.

— Подобна скромност би била уместна преди събитието. Но нямаше такава. Ти беше в замъка Плес и знаеш какво стана. Фон Холцендорф даде дума. Той подведе кайзера. Предизвика влизането на американците във войната против нас. Едва ли е възможно човек да служи по-зле на своя монарх!

— Предполагам, че искаш той да подаде оставка. Кой обаче ще заеме мястото му?

— Каква оставка? — Валтер кипеше от гняв. — Искам той да лапне дулото на револвера си и да натисне спусъка.

Ото го погледна сурово.

— Лошо е да се говори така.

— Собствената му смърт ще е малка отплата за всички, които загинаха заради неговата самодоволна глупост.

— Вие, младите, не притежавате здрав разум.

— Как смееш да ми говориш за здрав разум? Ти и твоето поколение въвлякохте Германия в тази война, която ни осакати и погуби милиони хора. Война, която още не сме спечелили — след три години.

Ото погледна встрани. Той надали можеше да отрече, че Германия не е спечелила войната. Враждуващите сили във Франция се намираха в безизходица. Неограничената подводна война не можа да прекъсне снабдяването за Антантата. През това време британската морска блокада бавно мореше от глад германския народ.

— Трябва да изчакаме и да видим какво ще стане в Петербург — каза Ото. — Ако Русия излезе от войната, равновесието ще се измени.

— Точно така — отговори Валтер. — Сега всичко зависи от болшевиките.