Метаданни
Данни
- Серия
- XX век (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fall of Giants, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Борис Шопов, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Октомврийската революция
- Първа световна война
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- 6 (× 5гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- VaCo(2020)
Издание:
Автор: Кен Фолет
Заглавие: Крахът на титаните
Година на превод: Борис Шопов
Издание: второ
Издател: Артлайн Студиос
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: английска (не е указано)
Печатница: Инвестпрес
Редактор: Мартина Попова
Художник: Моника Писарова
ISBN: 978-954-2908-52-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9634
История
- —Добавяне
IV
Етел и Бърни се ожениха в евангелския параклис „Голгота“. Нито един от двамата нямаше силни възгледи относно религията, но пък харесваха пастора.
След речта на Лойд Джордж Етел не беше общувала с Фиц. Откритото му противопоставяне на мира остро й напомни каква е истинската му природа. Фиц защитаваше всичко, което тя мразеше, традицията, консерватизма, експлоатацията на работническата класа, незаработеното богатство. Етел не можеше да е любовница на такъв човек и се срамуваше, че се е поблазнила от къщата в Челси. Нейната истинска сродна душа беше Бърни.
Етел носеше розовата копринена рокля и шапката с цветя, които Валтер фон Улрих й купи за сватбата си с Мод Фицхърбърт. Нямаше шаферки, но Милдред и Мод бяха почетни дами. Родителите на Етел дойдоха от Абъроуен с влака. За съжаление, Били беше във Франция и не можа да вземе отпуск. Малкият Лойд беше в костюмче на паж, специално направено за него от Милдред, небесносиньо, с месингови копчета и малка шапчица.
Бърни изненада Етел, довеждайки своето семейство, за което никой не знаеше. Старата му майка говореше само идиш и си мърмореше под носа по време на цялата служба. Живееше със заможния по-голям брат на Бърни, Тео, който притежаваше фабрика за велосипеди в Бирмингам, както разбра Милдред, докато флиртуваше с него.
След церемонията поднесоха в залата чай и кейк. Нямаше алкохол, което устройваше мама и тате, а пушачите трябваше да излязат навън. Мама целуна Етел и каза:
— Радвам се да видя, че най-накрая все пак се устрои.
„Изразът все пак носи много тежест“, помисли Етел. Означава „Поздравления, въпреки че си една паднала жена и имаш незаконнородено дете, чийто баща никой не познава, и се жениш за евреин, и живееш в Лондон, което е все едно да живееш в Содом и Гомор“. Но Етел прие резервираната благословия на мама и се закле никога да не казва такива неща на своето дете.
Мама и тате си бяха купили евтини билети с връщане в същия ден и си тръгнаха, за да хванат влака. Когато повечето гости се разотидоха, останалите се отбиха в Кучето и патицата да пийнат.
Етел и Бърни се прибраха, когато стана време Лойд да си ляга. Същата сутрин Бърни беше натоварил малкото дрехи и многото книги, които притежаваше, в една ръчна количка и ги беше докарал от квартирата си в къщата на Етел.
За да си подарят една нощ насаме, сложиха Лойд да спи горе, с децата на Милдред, което той прие като специална привилегия. После Етел и Бърни пийнаха какао в кухнята и си легнаха.
Етел имаше нова нощница. Бърни облече чиста пижама. Когато влезе в леглото до Етел, той почна нервно да се поти. Етел го погали по лицето.
— Макар да съм белязана жена, нямам много опит. Само с първия ми съпруг, при това едва няколко седмици преди да замине.
Тя не беше казала на Бърни за Фиц и никога нямаше да му каже. Само Били и адвокатът Албърт Солман знаеха истината.
— По-добре си от мене — отговори Бърни, но тя можа да долови, че той вече почва да се успокоява. — Аз имах само няколко закачки.
— Как се казват?
— О, не искаш да знаеш.
— Искам — засмя се Етел. — Колко жени? Шест? Десет? Двадесет?
— Мили боже, не. Три. Първата беше Рейчъл Райт, в училище. След това ми каза, че трябва да се оженим и аз й повярвах. Много се притесних.
Етел се разкиска.
— Какво стана?
— След една седмица тя го направи с Мики Армстронг и така аз се отървах.
— Хубаво ли беше е нея?
— Предполагам. Бях само на шестнадесет. Преди всичко исках да мога да казвам, че съм го правил.
Етел нежно го целуна и попита:
— Коя беше следваща?
— Карол МакАлистър. Съседка. Платих й един шилинг. Кратко се получи — мисля, че тя знаеше какво да прави и да говори, за да се свърши бързо. Харесваше й частта с получаването на парите.
Етел се свъси неодобрително, после си припомни къщата в Челси и осъзна, че е планирала да постъпи досущ като Карол МакАлистър. Почувства се неудобно.
— А другата?
— Една по-възрастна жена. Беше ми хазяйка. Дойде в леглото ми една нощ, когато съпругът й отсъстваше.
— С нея беше ли хубаво?
— Прекрасно. За мен бяха щастливи времена.
— Какво се обърка?
— Съпругът й стана подозрителен и трябваше да напусна.
— И после?
— После срещнах теб и загубих всякакъв интерес към другите жени.
Започнаха да се целуват. След малко Бърни вдигна полите на нощницата й и се качи отгоре й. Беше нежен, притесняваше се да не й причини болка, но проникна лесно. Етел усети прилив на обич към него заради добрината му, интелигентността му и предаността му към нея и детето. Прегърна го и притисна тялото му към своето. Скоро той свърши. Двамата полежаха доволни и заспаха.