Кен Фолет
Крахът на титаните (112)

III

Фиц се срещна с Гас Дюър в една кръчма в Южен Лондон, Рингът.

За изненада на Фиц, Дюър беше почитател на бокса. Като юноша беше участвал в състезания на арената на брега на езерото в Бъфало, а през 1914 година при пътуванията си в Европа беше гледал мачове във всички столици. „Не дава изява на ентусиазма си“, помисли иронично Фиц — боксът не беше популярна тема за разговори на чай в Мейфеър.

В Рингът обаче имаше представители на всички класи. Джентълмени в официални костюми се смесваха с докери в опърпани палта. Букмейкъри приемаха незаконни залози на всеки ъгъл, а келнерите сновяха с претрупани подноси с халби бира. Въздухът тежеше от дима на пури, лули и цигари. Нямаше места за седене, нямаше и жени.

Фиц откри Гас, потънал в разговор с някакъв лондончанин със счупен нос. Спореха за американския боксьор Джак Джонсън, първият чернокож световен шампион в тежката категория, чиито брак с бяла жена накара християнските проповедници да поискат линч. Лондончанинът раздразни Гас, понеже беше съгласен с проповедниците.

Фиц таеше надеждата Гас да се влюби в Мод. Би бил добра партия. И двамата бяха интелектуални, либерални, опасно сериозни във всичко и все четяха книги. Дюърови бяха семейство със „стари пари“, както се казваше в Америка — най-близкото до аристокрация там.

Освен това и Гас, и Мод бяха привърженици на мира. Мод винаги проявяваше особен плам относно прекратяването на войната; Фиц нямаше представа защо. А Гас благоговееше пред началника си, Удроу Уилсън, който преди месец призова в една реч за „мир без победа“ — израз, който вбеси Фиц, както и повечето британски и френски първенци.

Ала съвместимостта, която Фиц забелязваше между Гас и Мод, не беше довела доникъде. Фиц обичаше сестра си, но се питаше какво не й е наред. Да не би да искаше да остане стара мома?

Когато успя да откъсне Гас от събеседника му, Фиц повдигна въпроса за Мексико.

— Голяма бъркотия е — рече Гас. — Уилсън оттегли генерал Пършинг и войските му в опит да угоди на президента Каранса, но това не свърши работа. Каранса отказва дори да обсъди граничните патрули. Защо питате?

— Ще Ви кажа по-късно. Сега почва следващият мач.

Докато наблюдаваха как Бени Еврейчето пердаши Плешивия Албърт Колинс, Фиц реши да не повдига темата за германското мирно предложение. Знаеше, че Гас е сломен от провала на уилсъновата инициатива. Гас не спираше да се пита дали не е могъл да се справи по-добре или да направи още нещо в подкрепа на президентския план. Фиц смяташе, че планът още от самото начало е бил обречен, защото никоя от враждуващите страни не искаше истински мира.

В третия рунд Плешивия Албърт падна и остана да лежи.

— Хванахте ме тъкмо навреме — каза Гас. — Прибирам се у дома.

— Нямате търпение да се върнете?

— Ако стигна. Може по пътя да ме потопи някоя подводница.

Германците бяха подновили неограничената подводна война на първи февруари, точно както пишеше в прихванатата телеграма на Цимерман. Това разгневи американците, но не толкова, колкото Фиц се беше надявал.

— Реакцията на президента Уилсън на обявяването на подводната война беше изненадващо умерена — каза той.

— Скъса дипломатическите отношения с Германия. Това не е умерено.

— Обаче не обяви война.

Това беше съкрушило Фиц. Той се бори упорито срещу мирните преговори, обаче Мод, Етел и техните пацифистки приятели имаха право — в обозримото бъдеще нямаше надежда за победа без допълнителна помощ отнякъде. Фиц беше убеден, че неограничената подводна война ще доведе до намесата на американците. Засега това не се случваше.

— Честно казано, мисля, че президентът Уилсън се разгневи от решението за подводниците и сега е готов да обяви война. Опита всичко друго, за Бога. Но той спечели втория си мандат като човека, който ни удържа вън от войната. Единственият начин да се обърне е да се понесе във войната на вълната на общественото одобрение.

— В този случай — отвърна Фиц, — вярвам, че разполагам с нещо, което може да му помогне.

Гас вдигна вежда.

— Откакто ме раниха, работя в един отдел, който дешифрира прихванатите съобщения на немците. — Фиц извади от джоба си лист, изписан от неговата ръка. — Вашето правителство ще получи това официално до няколко дни. Показвам Ви го сега, понеже имаме нужда от съвет какво да правим.

Даде листа на Гас.

Британският шпионин в Мексико сити беше засякъл препредаденото съобщение със стария код, затова сега Фиц даде на Гас напълно дешифрирания текст на телеграмата на Цимерман. Тя гласеше следното:

Вашингтон до Мексико, 19 януари 1917 г.

Възнамеряваме на първи февруари да започнем неограничена подводна война. Въпреки това ще се стараем САЩ да останат неутрални. В случай на неуспех, предлагаме на Мексико съюз при следните условия:

Да воюваме заедно.

Да сключим мир заедно.

Щедра финансова подкрепа и ангажимент от наша страна Мексико да си отвоюва загубените територии в Тексас, Ню Мексико и Аризона. Уговарянето на подробностите остава на Вас.

Ще осведомите президента за горното в строга поверителност, веднага щом избухването на войната със САЩ е сигурно и ще добавите предложението той по своя инициатива да покани Япония да се присъедини и същевременно да посредничи между Япония и нас.

Моля, обърнете на президента внимание върху факта, че безкомпромисното използване на нашите подводници сега предлага перспективата до няколко месеца да принудим Англия да търси мир.

Гас приближи листа към очите си и прочете няколко реда на оскъдната светлина на боксовия ринг.

— Съюз? Боже мой!

Фиц се озърна. Беше започнал нов мач и шумът на тълпата не позволяваше някой да чуе Гас.

Той продължи да чете.

— Да отвоюват Тексас? — рече той невярващо. После се ядоса. — Да поканят Япония? — Вдигна поглед от листа. — Това е нечувано!

Тъкмо на такава реакция се надяваше Фиц и сега трябваше да прикрие възбудата си.

— Нечувано е точната дума — каза той с пресилена сериозност.

— Германците предлагат да платят на Мексико да нахлуе в Съединените щати!

— Да.

— И молят Мексико да опита да въвлече и Япония!

— Да.

— Почакайте само това да се разчуе!

— Именно затова искам да поговорим. Ние искаме да сме сигурни, че това е публикувано по изгоден за вашия президент начин.

— Защо британското правителство просто не разкрие пред света този документ?

Гас явно не го беше премислил.

— По две причини — отговори Фиц. — Първо, ние не искаме Германците да знаят, че четем телеграмите им. Второ, може да ни обвинят, че ние сме подправили тази прихваната телеграма.

Гас кимна.

— Извинете ме. Бях прекалено ядосан и не разсъдих. Нека го погледнем спокойно.

— Ако е възможно, бихме желали да кажете, че правителството на Съединените щати е получило копие на телеграмата от Уестърн юниън.

— Уилсън няма да изрече лъжа.

— Тогава се сдобийте с копие от Уестърн юниън и няма да е лъжа.

Гас кимна.

— Би трябвало да е възможно. Що се отнася до втория проблем, кой може да обяви телеграмата, без да бъде заподозрян в измама?

— Самият президент според мен.

— Това е една възможност.

— Обаче имате по-добра идея?

— Да — умислено отвърна Гас. — Убеден съм, че имам.