Кен Фолет
Крахът на титаните (10)

VIII

Седмица след експлозията Били отиде на църква с майка си, баща си и дядо си.

Параклисът „Витезда“ представляваше квадратна варосана стая с голи стени. Столовете бяха подредени в спретнати редове около четирите страни на обикновена дървена маса. Върху нея бяха положени самун бял хляб на евтина порцеланова чиния и дамаджана шери — символичните хляб и вино. Службата не се наричаше причастие или литургия, а просто „разчупване на хляба“.

До единадесет часа паството, общо стотина вярващи, се беше настанило по местата си — мъжете в най-добрите си костюми, жените с рокли и шапки, а добре умитите хлапета шаваха на задните редове. Нямаше специален ритуал — мъжете правеха нещата така, както ги вдъхновеше Светия Дух. Или импровизираха някоя молитва, или започваха химн, четяха откъси от Библията, или пък изнасяха кратка проповед. Жените, разбира се, мълчаха.

На практика обаче се спазваше някакъв ред. Първата молитва винаги се казваше от някой старейшина, който след това разчупваше хляба и подаваше чинията на този до себе си. Всеки от паството, без децата, взимаше по едно парченце. След това си подаваха виното и всеки отпиваше, жените на мънички глътки, а някои мъже — юнашки гълтоци. След това седяха притихнали, докато някой не решеше да заговори.

Когато Били попита баща си кога ще може и той да говори, баща му отвърна:

— Няма правило. Следваме водачеството на Светия Дух. — Били взе думите му присърце. Ако в ума му изскочеше първата строфа на химн, той приемаше, че Светия Дух го е окуражил. Тогава ставаше и започваше. Никой на неговата възраст не го правеше, но паството нямаше против. Историята как Иисус му се явил по време на посвещението в професията вече беше обходила половината черквици в миньорските райони в Южен Уелс и всички вярваха, че Били е по-специален.

Тази сутрин всяка молитва търсеше от Бог утеха за опечалените, особено за госпожа Дай Коняря, която седеше, скрила лице зад воал, а най-голямото й момче се притискаше до нея с уплашен вид. Тате поиска от Бог нужното благородство, за да получат собствениците на мината прошка за своята порочност, задето не спазват законите за дихателните апарати и вентилацията. На Били нещо му липсваше. Беше прекалено просто да се молят за изцеляване на болката. Той искаше помощ, за да разберат какво е мястото на експлозията в Божия план.

Досега не беше импровизирал молитва. Много от мъжете си служеха с величави фрази и цитати от Светото писание, почти като в проповед. Били подозираше, че Бог не се впечатлява толкова лесно. Самият той винаги се вълнуваше най-силно от простите молитви, които му се струваха искрени.

Към края на службата в ума му почнаха да се оформят думи и изречения и той усети силен подтик да ги изрази. Прие това за напътствие от Светия Дух и в крайна сметка се изправи.

Със стиснати очи той започна:

— О, Боже, вече цяла сутрин Те молим да утешиш тези от нас, загубили съпруг, баща и син. Особено се молим за нашата сестра, госпожа Евънс. Молим се опечалените да разтворят сърцата си и да получат Твоята благословия.

Това вече го бяха казали други. Били се поспря и после продължи:

— И сега, Боже, молим те за още един дар: благослови ни с разбиране. Искаме да знаем, Боже, защо се случи тази експлозия в мината. Всичко Ти е подвластно, защо тогава позволи газът да изпълни главното ниво, защо му позволи да се запали? Как става така, Боже, че над нас стоят някакви мъже, управителите на „Селтик Минерълс“, които, алчни за пари, небрежат за живота на Твоите хора? Как смъртта на добрите хора, осакатяването на телата им, създадени от Теб самия, служи на свещената Ти цел?

Той отново се поспря. Знаеше, че не е редно да предявява изисквания към Бог, сякаш разговаряше с работодател, затова додаде:

— Знаем, че страданията на хората в Абъроуен сигурно си имат място във вечния Ти план. — Може би трябваше да приключи с това, но не се стърпя: — Но, Боже, не виждаме как, затова моля те, обясни ни. В името на Господа Бога, Иисуса Христа.

Паството рече:

— Амин.