Кен Фолет
Крахът на титаните (89)

VIII

Мод сънуваше как Дойл Джордж й бърка под полата, при което тя му казва, че е омъжена за германец, а той съобщава на полицията. Сега те идваха да я арестуват и блъскаха по прозореца на спалнята й.

Тя седна в леглото, объркана. След миг се сети, че е крайно невероятно полицията да чука по прозорец на втория етаж, дори и ако искаха да я арестуват. Сънят избледня, но шумът продължи. Чуваше се още дълбок басов тътен, като от влак.

Включи лампата до леглото си. Сребърният часовник в стил ар нуво на полицата на камината показваше четири сутринта. Земетресение? Експлозия в завод за муниции? Катастрофа с влакове? Мод отметна бродираната завивка и стана.

Дръпна тежките зелено-сини раирани завеси и погледна през прозореца към улицата. В светлината на ранното утро видя как млада жена в червена рокля, вероятно проститутка на връщане от работа, разговаря тревожно с каруцар, возещ дамаджани с мляко. Никой друг не се виждаше. Прозорецът на Мод все така дрънчеше без ясна причина. Нямаше дори вятър.

Тя сложи пеньоар от моаре върху нощницата си и се огледа. Бе рошава, но иначе изглеждаше достатъчно благоприлична. Излезе в коридора.

Леля Хърм стоеше там с нощна шапчица на главата, а до нея — Сандерсън, прислужницата на Мод. Кръглото й лице бе побледняло от страх. Тогава Граут се появи на стълбището.

— Добро утро, лейди Мод; добро утро, лейди Хърмия — изрече с непоклатима официалност. — Не се тревожете. Това са оръдията.

— Какви оръдия? — попита Мод.

Във Франция, милейди — отвърна икономът.