Кен Фолет
Крахът на титаните (79)

VII

Гас се отби в кабинета на Йосиф Вялов на следващата сутрин и официално му поиска разрешение да предложи брак на Олга. Вялов обяви, че е доволен. Макар да очакваше отговора, Гас се почувства отмалял от облекчение.

Гас беше тръгнал към гарата да вземе влака за Вашингтон, затова се разбраха да празнуват веднага след завръщането му. А през това време за младежа беше удоволствие да остави планирането на сватбата в ръцете на своята майка и на майката на Олга.

С пружинираща крачка влезе в салона на Централната гара на Търговската улица и налетя на Роза Хелман. Тя излизаше с малка пътна чанта в ръка. Носеше червена шапка.

— Здравей — каза Гас. — Мога ли да ти помогна с багажа?

Не, благодаря ти, не тежи. Отсъствах само една нощ. Бях на интервю в една от телеграфните агенции.

Гас вдигна вежди.

— За репортерско място?

— Да. И го получих.

— Поздравления! Извини ме, ако звуча изненадано. Не знаех, че вземат на работа жени.

— Не е обичайно, но не е и нечувано. Ню Йорк Таймс е наел първата си репортерка през 1869 година. Името й било Мария Морган.

— С какво ще се занимаваш?

— Ще помагам на вашингтонския кореспондент. Истината е, че любовният живот на президента ги е навел на мисълта, че им трябва жена в столицата. Мъжете имат склонността да пропускат романтичните истории.

Гас се почуди дали е споменала, че е близка с един от най-доверените сътрудници на Уилсън. Вероятно — репортерите не бяха свенливи. Несъмнено това й беше помогнало да получи назначението.

— А аз се връщам във Вашингтон. Предполагам, че ще се видим там.

— Надявам се.

— И аз имам добри новини — радостно отбеляза той. — Предложих на Олга Вялова и тя прие. Ще се женим.

Роза го изгледа и каза:

— Глупак.

Да го беше зашлевила, нямаше да го изуми толкова. Гас я гледаше със зяпнала уста.

— Проклет глупак — повтори тя и се отдалечи.