Кен Фолет
Крахът на титаните (50)

II

В съботната сутрин немското посолство вреше и кипеше. Валтер се намираше в кабинета на посланика, отговаряше на обаждания, носеше телеграми и водеше бележки. Биха били най-вълнуващите дни в живота му, ако не се тревожеше толкова за бъдещето си с Мод. Не можеше да се наслаждава на тръпката да участва в голямата игра на международната политика. Тормозеше го опасението, че той и обичаната от него жена ще станат неприятели във войната.

Вече нямаше приятелски телеграми между Вили и Ники. Вчера следобед немското правителство изпрати на руснаците хладен ултиматум, с който им даваше дванадесет часа да спрат мобилизацията на чудовищната си армия.

Крайният срок изтече без отговор от Петербург.

Валтер все пак вярваше, че войната може да бъде ограничена само в Източна Европа, тъй че Германия и Великобритания да могат да останат приятели. Посланик Лихновски споделяше оптимизма му. Дори Аскуит бе заявил, че Франция и Великобритания може да останат зрители. Никоя от двете страни не се интересуваше особено от бъдещето на Сърбия и Балканите.

Ключът беше Франция. Вчера следобед Берлин беше изпратил втори ултиматум — в Париж — с настояването французите да обявят неутралитет. Слаба надежда, но Валтер се беше вкопчил отчаяно в нея. Ултиматумът изтичаше по обед. Междувременно началникът на Генералния щаб Жозеф Жофр беше поискал незабавна мобилизация на френската армия и тази сутрин кабинетът заседаваше, за да вземе решение. „Както във всяка страна“ — мрачно си мислеше Валтер — „армейските офицери притискаха политическите си началници да предприемат първи стъпки към войната.“

Влудяващо трудно беше да се предположи какво ще направят французите.

В единадесет без петнадесет, седемдесет и пет минути преди изтичането на времето за французите, Лихновски прие изненадващ гост — сър Уилям Тирел: важен държавен служител с дълъг опит в международните дела и личен секретар на сър Едуард Грей. Валтер незабавно го въведе в стаята на посланика. Лихновски му даде знак да остане.

Тирел говореше немски.

— Външният министър ме помоли да ви предам, че съвещанието на министрите, което протича в момента, може да му позволи да направи обръщение към вас.

Думите очевидно бяха репетирани и немският на Тирел беше отличен. Въпреки това смисълът убягна на Валтер. Хвърли поглед към Лихновски и видя, че той също е объркан.

Тирел продължи:

— Обръщение, което може да се окаже от помощ за предотвратяването на голямата катастрофа.

Това звучеше обнадеждаващо, но мъгляво. На Валтер му се щеше да подкани Тирел да стигне до същината.

Лихновски отговори също толкова дипломатически формално.

— Какво можете да ми подскажете за темата на обръщението, сър Уилям?

„За Бога“, помисли си Валтер, „та ние говорим за живот и смърт!“

Англичанинът заговори внимателно.

— Може да се получи тъй, че ако Германия се въздържи от нападение над Франция, то Франция и Великобритания могат да се замислят дали наистина са задължени да се намесят в конфликта в Източна Европа.

Валтер толкова се изненада, че изтърва молива си. Франция и Великобритания извън войната — ето това искаше! Погледна към Лихновски. Посланикът също изглеждаше изненадан и то приятно.

— Това е много обнадеждаващо — каза той накрая.

Тирел вдигна ръка в предупреждение.

— Моля, разберете, че не давам обещания.

„Това добре“, помисли си Валтер, „но не си дошъл тук просто да си поприказваме.“

Лихновски рече:

— Тогава нека кажа, че предложението войната да бъде ограничена до Източна Европа ще бъде проучено с голям интерес от Негово Величество кайзер Вилхелм и германското правителство.

— Благодаря ви. — Тирел се изправи. — Ще съобщя това на сър Едуард.

Валтер изпрати англичанина. Не можеше да си намери място. Ако Франция и Великобритания не вземеха участие във войната, нищо не можеше да му попречи да се ожени за Мод. Въздушни кули ли градеше?

Върна се в кабинета на посланика. Преди да успеят да поговорят за посещението, иззвъня телефонът. Валтер вдигна и чу познат английски глас:

— Тук е Грей. Може ли да говоря с Негово Превъзходителство?

— Разбира се, сър. — Валтер подаде телефона на посланика. — Сър Едуард Грей.

— Лихновски. Добро утро… Да, сър Уилям току-що излезе… — Валтер се мъчеше с почти физическо усилие да разчете по лицето на Лихновски за какво говорят с Грей. — Извънредно интересно предложение… Позволете ми да изясня собствената ни позиция. Германия няма проблем нито с Франция, нито с Великобритания.

Като че ли Грей повтаряше думите на Тирел. Англичаните явно бяха много сериозни.

Лихновски рече:

— Руската мобилизация е заплаха, която няма как да бъде пренебрегната. Със сигурност представлява опасност за източната ни граница, както и за границата на нашия съюзник Австро-Унгария. Помолили сме Франция да гарантира неутралитет. Ако това е възможно или пък ако Великобритания може да гарантира неутралитета на Франция, няма да има причина за война в Западна Европа… Благодаря Ви, господин външен министър. Отлично — ще Ви се обадя в три и половина този следобед.

Лихновски затвори телефона.

Двамата с Валтер се спогледаха с победоносни усмивки.

— Е — каза му князът, — това не го очаквах!