Кен Фолет
Крахът на титаните (36)

I

В новата спалня на Етел в Тай Гуин имаше огледало в цял ръст. Беше старо, с напукана дървена рамка и помътняло стъкло, но момичето можеше да се вижда от глава до пети. Струваше й се изключителен разкош.

Тя се огледа, само по бельо. Откакто се влюби, сякаш беше станала по-пищна. Беше наддала малко в кръста и ханша, а гърдите й изглеждаха по-налети — може би защото Фиц ги галеше и стискаше толкова много. Сетеше ли се за него, я заболяваха зърната.

Фиц беше пристигнал тази сутрин заедно е княгиня Беа и лейди Мод. Още с влизането в имението й прошепна, че ще се видят в апартамента Гардения след обяд. Етел настани Мод в Розовата стая, като се оправда с поправка на дюшемето в обичайния апартамент на сестрата на Фиц.

Сега Етел беше в стаята си, за да се измие и да си сложи чисто бельо. Обичаше да се приготвя за него така, да предвкусва как той ще докосва тялото й и ще я целува, да чува предварително как той ще стене от страст и удоволствие, да мисли за уханието на кожата му и за чувствения допир на дрехите му.

Отвори едно чекмедже, за да вземе нови чорапи и погледът й попадна на купчина чисти ивици бял памук — парцалите, които използваше по време на менструацията си. През ума й мина, че не ги е прала, откакто се беше нанесла в тази стая. Внезапно в ума й покълна зрънце неподправен страх. Отпусна се тежко на тясното легло. Вече наближаваше краят на юли. Госпожа Джевънс напусна в началото на май. Преди десет седмици. За това време Етел трябваше да е използвала парцалите не веднъж, а два пъти.

— О, не — каза тя на глас. — Не, не!

Насили се да мисли спокойно и отново прекара през ума си всичко. Кралят посети имението през януари. Етел стана домоуправителка веднага след това, но госпожа Джевънс беше твърде болна, за да напусне тогава. Фиц отиде в Русия през февруари и се върна през март, когато за пръв път правиха любов наистина. През април госпожа Джевънс се беше пооправила и Албърт Солмън, който водеше деловите операции на Фиц, дойде от Лондон да обясни на старата домоуправителка каква пенсия ще получава. Тя напусна в началото на май, а Етел тогава се премести в тази стая и постави стряскащата малка купчинка бели памучни ивици в чекмеджето. Преди десет седмици. Нямаше как да получи друг резултат.

Колко пъти се бяха срещнали в апартамента Гардения? Поне осем. Всеки път Фиц излизаше преди да свърши, но понякога не успяваше навреме и тя усещаше първият му спазъм в себе си. Толкова много я радваше да споделя това с него, че си затваряше очите за риска. Сега се оказа натясно.

— О, Боже, прости ми — промълви тя на глас.

Нейната приятелка Дилис Пю също беше надула корема. Тя й беше връстничка. Работеше като прислужница на съпругата на Пърсивал Джоунс и излизаше с Джони Бевън. Етел си спомни как наедряха гърдите на Дилис по времето, когато осъзна, че всъщност е възможно да забременееш, ако го правиш изправен. Сега вече бяха женени.

Какво щеше да се случи с Етел? Не можеше да се омъжи за бащата на детето си. Освен всичко друго, той вече бе женен.

Трябваше да се срещне с него. Нямаше да се въргалят в леглото днес. Щяха да говорят за бъдещето. Сложи си черната копринена рокля на домоуправителката.

Какво щеше да каже той? Той нямаше деца — щеше ли да се зарадва, или да се ужаси? Щеше ли да обича незаконното си дете, или да се срамува от него? Щеше ли да обикне Етел повече след зачеването, или щеше да я намрази?

Излезе от таванската си стаичка, тръгна по тесния коридор и надолу по задното стълбище към западното крило. Познатите тапети с шарката на гардении усилиха желанието й, точно както нейните кюлоти възбуждаха Фиц.

Той вече стоеше там, до прозореца, пушеше пура и гледаше заляната от слънце градина. Когато го видя, Етел отново се прехласна по красотата му. Прегърна го. Кафявият му костюм беше много мек, защото — както установи тя — беше от кашмир.

— О, Теди, любими мой, толкова се радвам да те видя — изрече тя. Харесваше й само тя да го нарича така.

— И аз да видя теб — отвърна той, но не докосна веднага гърдите й.

Етел го целуна по ухото.

— Трябва да ти кажа нещо — сериозно започна тя.

— И аз на теб! Може ли да съм пръв?

Идваше й да му каже „не“, но той се освободи от прегръдката й и направи крачка назад. Сърцето й веднага се изпълни с лошо предчувствие.

— Какво? Какво има?

— Беа очаква дете.

Той дръпна от пурата си и издуха дима като въздишка.

Най-напред тя не можа да схване думите му.

— Какво? — попита го изумена тя.

— Княгиня Беа, съпругата ми, е бременна. Ще има бебе.

— Значи си бил и с нея през цялото време, докато си бил и с мен? — гневно попита Етел.

Той се изненада. Явно не беше очаквал това да не й се понрави.

— Трябваше! Нужен ми е наследник.

— Но ти каза, че ме обичаш!

— Обичам те и по някакъв начин винаги ще те обичам.

— Не, Теди! — извика тя. — Не го казвай така, моля те, недей!

— По-тихо!

— По-тихо ли? Ти ме зарязваш! Какво значение има за мен, ако останалите разберат?

— За мен е най-важното нещо на света.

Етел беше объркана.

— Теди, моля те, обичам те.

— Но сега всичко свърши. Трябва да бъда добър съпруг и баща на детето си. Трябва да разбереш.

— Глупости, ще разбирам! — беснееше тя. — Как може да ти е толкова лесно да го кажеш! Виждала съм те по-емоционален, когато е трябвало да застреляш бясно куче!

— Не е така — каза той и гласът му пресипна.

— Отдадох ти се, тук в тази стая, на това легло ей там.

— И аз няма… — той спря. Лицето му, досега вкочанено от израза на строг самоконтрол, внезапно помръкна. Той се обърна и се скри от погледа й. — Няма да го забравя — прошепна Фиц.

Тя го доближи, видя сълзи на бузите му и гневът й се изпари.

— О, Теди, толкова съжалявам — рече тя.

Той се опита да се стегне.

— Много те обичам, но трябва да изпълня дълга си. — Думите бяха студени, ала гласът му беше изтерзан.

— О, Боже. — Тя се опита да спре сълзите. Още нищо не му бе казала. Тя избърса очите си с ръкав, подсмръкна и преглътна.

— Дълг? — продължи тя. — Нищо не знаеш за това.

— За какво говориш?

— И аз съм бременна.

— О, Боже милостиви. — Той механично допря пурата до устните си и я свали отново. — Но аз винаги излизах!

— Явно не достатъчно бързо.

— Откога знаеш?

— Сега го разбрах. Погледнах в чекмеджето и видях чистите си парцали.

Той потрепна. Явно не харесваше темата за менструацията. Е, този път щеше да изтърпи.

— Сетих се, че не ми е идвало, откак се преместих в старата стая на госпожа Джевънс преди десет седмици.

— Два цикъла. Значи е сигурно. И Беа ми каза така. О, по дяволите.

Той отново допря пурата до устата си, видя, че е угаснала и я стъпка на земята с ядно изсумтяване.

Хрумна й нещо странно.

— Може да имаш двама наследници.

— Не ставай смешна — рязко отвърна той. — Едно копеле не наследява нищо.

— О. — Тя нямаше сериозно намерение да иска права за детето си. От друга страна, досега не беше мислила за него като за копеле.

— Горкото мъниче. Моето бебе, копеленцето.

Той изглеждаше виновен.

— Извинявай. Нямах това предвид. Прости ми.

Тя виждаше, че благородната му същност се бори с егоистичните му инстинкти. Докосна ръката му.

— Горкият Фиц.

— Не дай Боже Беа да разбере за това — каза той.

Почувства се смъртно наранена. Защо главната му грижа беше за другата жена? Беа щеше да се оправи — беше богата, омъжена и носеше обичаното и почитано дете на клана Фицхърбърт.

Фиц обаче продължи:

— Притеснението може да й дойде в повече.

Етел си припомни слуха, че Беа е пометнала миналата година. Всички прислужнички говореха за това. Според руската камериерка Нина, княгинята обвинила Фиц за помятането, понеже я разстроил, като отменил едно планирано пътуване до Русия.

Етел се почувства ужасно отхвърлена.

— Значи основното ти притеснение е, че новините за нашето бебе може да разстроят жена ти.

Той я зяпна.

— Не искам да пометне пак — това е важно!

Нямаше си представа колко е безсърдечен.

— Проклет да си — каза Етел.

— Какво очакваш? Детето на Беа е това, за което съм се надявал и молил. Твоето не го искаш нито ти, нито аз, нито който и да било.

— Аз не го виждам така — плахо рече тя и отново се разрида.

— Трябва да обмисля това. Трябва да остана сам. — Хвана я за раменете. — Ще говорим пак утре. Междувременно, не казвай никому. Разбираш ли?

Тя кимна.

— Обещай ми.

— Обещавам.

— Добро момиче — каза той и излезе.

Етел се наведе и взе смачканата пура.