Кен Фолет
Крахът на титаните (196)

IV

— Трябва да си сложа шапката — рече Олга. — А на тебе ти трябва чиста риза. Нали искаме да създадем благоприятно впечатление.

Добре. Значи наистина беше на негова страна.

Върнаха се в къщата и се приготвиха. Докато чакаше Олга, Лев позвъни в Бъфало Адвъртайзър и поиска да говори с редактора Питър Хойл. Секретарката попита по каква работа го търси.

— Предайте му, че аз съм онзи, когото издирват за убийството на Вялов.

След миг се чу лаещ глас.

— Хойл на телефона. Кой се обажда?

— Лев Пешков, зетят на Вялов.

— Къде сте?

Лев не отговори.

— Ако можете до половин час да пратите репортер на стълбите пред полицейския участък, ще направя изявление за вас.

— Там сме.

— Господин Хойл?

— Да?

— Пратете и фотограф — рече Лев и затвори.

Олга се настани до него в откритата предница на камиона и той подкара бързо към склада на Вялов на брега. Покрай стените бяха наредени кашони крадени цигари. В един от кабинетите отзад намериха счетоводителя на Вялов, Норман Найъл, и обичайната група разбойници. Лев знаеше, че Норман е нечестен, но прецизен. Седеше на стола на Вялов, зад неговото писалище.

Всички се удивиха при вида на Лев и Олга.

— Олга наследи бизнеса — рече Лев. — Отсега аз ще ръководя нещата.

Норман не помръдна от стола.

— Ще видим, ще видим.

Лев го изгледа свирепо и нищо не каза.

Норман отново заговори, този път не така наперено.

— Завещанието трябва да се легализира и прочие.

Лев поклати глава.

— Ако чакаме формалностите, няма да остане нищо. — Той посочи единия бияч. — Иля, върви в двора, погледни в камиона, върни се и кажи на Норман какво си видял.

Иля излезе. Лев обиколи писалището и застана до Норман. Двамата мълчаливо изчакаха Иля да се върне.

— Сто кашона „Канадиън клъб“. — Той сложи едно бутилка на масата. — Може да опитаме, да разберем истинско ли е.

— Ще въртя бизнеса с пиене, внесено от Канада. Забраната на алкохола е най-голямата възможност за печалба досега. Хората ще плащат каквото и да е за пиене. Ще натрупаме цяло състояние. Разкарай се от тоя стол, Норм.

— Не мисля така, момченце — отвърна Норман.

Лев измъкна пистолета си и удари Норман два пъти през лицето с дръжката. Норман изкрещя. Лев небрежно насочи пистолета към бандитите.

Чест правеше на Олга, че не се разпищя.

— Задник такъв — обърна се Лев към Норман. — Аз убих Йосиф Вялов. Да не мислиш, че ме е страх от някакъв си счетоводител?

Норман стана и се изниза, притиснал с ръка разкървавената си уста.

Лев заговори на останалите, все още с насочен към тях пистолет.

— Всеки, който не иска да работи за мен, може да си тръгне сега, без лоши чувства.

Никой не помръдна.

— Добре — рече Лев. — Понеже излъгах за лошите чувства. — Той посочи Иля. — Ти идваш с мен и с госпожа Пешкова. Можеш да караш. Останалите — разтоварвайте камиона.

Иля ги откара в града със синия Хъдсън.

Лев имаше подозрението, че може и да е сбъркал. Не трябваше да казва пред Олга „Аз убих Йосиф Вялов“. Тя все още можеше да промени намеренията си. Реши, че ако тя спомене думите му, ще й обясни, че е излъгал, само за да сплаши Норм. Олга обаче не повдигна въпроса.

Пред полицейския участък, до голям фотоапарат на триножник, стояха двама мъже с шлифери и шапки.

Лев и Олга слязоха от колата.

Лев заговори на репортера:

— Смъртта на Йосиф Вялов е трагедия за нас, неговото семейство, и за този град.

Репортерът стенографира думите му в бележника.

— Дойдох да дам на полицията своите показания за случая. Съпругата ми, Олга, единственият друг човек, който присъства на смъртта му, е тук, за да свидетелства, че аз съм невинен. Аутопсията ще докаже, че тъстът ми умря от сърдечен удар. Съпругата ми и аз планираме да разширим започнатия от Йосиф Вялов тук, в Бъфало, бизнес. Благодаря.

— Погледнете към обектива, моля — обади се фотографът.

Лев прегърна Олга, притегли я към себе си и погледна към апарата.

— Лев, как се сдоби с тази синина? — попита репортерът.

— Това ли? — отвърна той и посочи окото си. — О, по дяволите, това е друга история.

Лев пусна най-чаровната си усмивка, а светкавицата на фотографа припламна с магнезиев блясък.