Кен Фолет
Крахът на титаните (184)

IV

Поведоха Били Уилямс от градския затвор на Уфа по прашните улички към сградата на търговската гимназия, където временно беше настанена британската армия.

Военният съд се проведе в една класна стая. Фиц седеше на катедрата, а до него беше адютантът му капитан Мъри. Присъстваше и капитан Гуин Евънс с бележник и молив в ръка.

Били беше мърляв и небръснат. Спа зле в компанията на градските пияници и проститутки. Както винаги, униформата на Фиц беше безукорно изгладена. Били знаеше, че е в голяма беда. Присъдата беше предизвестена — доказателствата бяха ясни. В кодираните писма до сестра си Били беше разкрил военни тайни. Но той беше решен да не допуска страхът му да проличи. Щеше да се представи добре.

Фиц каза:

— Това е военно-полеви съд, който се допуска, когато обвиняемият е на активна служба или зад граница и не е възможно да се проведе редовният общ военен съд. За съдии се изискват само трима офицери. Или двама, ако не са налице повече. Този съд може да съди всеки войник с всякакъв чин по всякакви обвинения и има правото да издава смъртна присъда.

Единствената възможност на Били беше да повлияе на присъдата. Наказанията включваха затвор, каторга и смърт. Без съмнение желанието на Фиц беше да изправи Били пред наказателния взвод или поне да го прати за няколко години в затвора. Целта на Били беше да насади в умовете на Мъри и Евънс достатъчно съмнения относно справедливостта на процеса, та да ги накара да настоят за кратък престой в затвора.

— Къде е адвокатът ми? — попита Били.

— Не е възможно да Ви предоставим защита — отговори Фиц.

— Сигурни сте в това, нали, сър?

— Говорете, само когато Ви питат, сержант.

— Нека протоколът покаже, че ми е отказан достъп до адвокат — каза Били и се втренчи в Гуин Евънс, единственият с бележник. Когато Евънс нищо не направи, Били додаде — Или протоколът за този процес ще бъде лъжа? — Той особено натърти на думата „лъжа“, понеже знаеше, че тя ще обиди Фиц. Част от моралния кодекс на английския джентълмен беше винаги да казва истината.

Фиц кимна на Евънс и капитанът записа нещо.

„Точка за мен“, рече си Били и малко се поободри.

— Уилям Уилямс — каза Фиц, — обвинен сте по дял първи от Закона за въоръжените сили. Обвинението е, че докато сте на активна служба, Вие съзнателно се извършили действие, целящо да застраши успеха на войските на Негово величество. Наказанието е смърт или по-леко наказание, каквото ще наложи този съд.

Били изстина от нееднократното подчертаване на смъртното наказание, но лицето му остана безизразно.

— Какво пледирате?

Били пое дълбоко дъх. Заговори с ясен глас и вложи в тона си цялото пренебрежение и презрение, което успя да събере.

— Пледирам „как смеете“! Как смеете да се преструвате на обективен съдия? Как смеете да действате, все едно нашето присъствие в Русия е законна операция? И как смеете да обвинявате в предателство човек, който е воювал редом с Вас в продължение на три години? Ето това пледирам.

Гуин Евънс се намеси:

— Били, момчето ми, не бъди нагъл. Така само ще утежниш положението си.

Били нямаше намерение да оставя Евънс да се преструва на добронамерен.

— А моят съвет към Вас е да напуснете веднага и повече да нямате нищо общо с това инсценирано съдебно заседание. Когато новината излезе — и трябва да ми вярвате, че ще бъде на първа страница на Дейли мирър — Вие ще бъдете опозорен, а не аз. — Той погледна капитан Мъри. — Всеки, който има нещо общо е този фарс, ще бъде опозорен.

Евънс се попритесни. Явно не му беше минавало през ума, че може да има публичност.

— Достатъчно! — отсече Фиц високо и гневно.

„Добре“, рече си Били, вече го нервирах.

— Ако обичате, да видим доказателствата, капитан Мъри — продължи Фиц.

Мъри отвори папка и извади лист хартия. Били позна собствения си почерк. Както очакваше, това беше негово писмо до Етел.

Мъри му показа писмото и попита:

— Вие ли написахте това писмо?

— Как попадна това писмо на Вашето внимание? — поинтересува се Били.

— Отговаряйте на въпроса! — излая Фиц.

Били отговори:

— Господин капитан, учили сте в Итън, нали? Един джентълмен никога не би чел чуждата поща или поне така ни се внушава. Доколкото аз разбирам нещата, само официалният цензор има правото да преглежда писмата на войниците. Затова заключавам, че цензорът е обърнал вниманието Ви върху това писмо. — Както очакваше, Мъри нямаше желание да отговаря. Били продължи — Или писмото е било придобито незаконно?

Мъри повтори:

— Вие ли написахте това писмо?

— Ако е придобито незаконно, то не може да бъде използвано в процеса. Смятам, че така би казал един адвокат. Но тук адвокати няма. Затова съдът е инсцениран.

— Вие ли написахте това писмо?

— Ще отговоря на въпроса, след като Вие обясните как въпросното писмо се е озовало у Вас.

— Знаете, че можете да бъдете наказан за неуважение към съда — рече Фиц.

„Аз вече съм изправен пред смъртната присъда“, каза си Били, „колко е глупаво от страна на Фиц да си въобразява, че може да ме сплаши!“ После отговори:

— Аз се защитавам, като изтъквам нередовността на този съд и незаконността на обвинението. Ще забраните ли това… сър?

Мъри се предаде.

— На плика има обратен адрес и името на сержант Били Уилямс. Ако обвиняемият желае да заяви, че не той е написал писмото, трябва да го направи.

Били не каза нищо.

— Това писмо съдържа кодирано послание — продължи Мъри. — Може да се декодира, като се чете всяка трета дума и главните букви от заглавията на песни и филми. — Мъри подаде писмото на Евънс. — Декодирано, писмото гласи следното.

В писмото си Били разказваше за некадърността на режима на Колчак и даваше пример как въпреки всичкото злато, с което разполага, Колчак не е платил на персонала на Транссибирската железница. Затова продължават проблемите му със снабдяването и транспорта. Освен това даваше подробности за помощта, която британската армия се опитваше да окаже. Тези сведения трябваше да се държат в тайна от британското общество, което плащаше за армията и чиито синове рискуваха живота си.

— Отричате ли, че сте пратили това съобщение? — попита Мъри.

— Не мога да коментирам доказателство, което е придобито по незаконен начин.

— Получателката, Е. Уилямс, всъщност е госпожа Етел Лекуит, водач на кампанията „Долу ръцете от Русия“, нали така?

— Не мога да коментирам доказателство, което е придобито по незаконен начин.

— Писали ли сте и по-рано кодирани писма до сестра си?

Били не отговори.

— И тя е използвала получените от Вас сведения, за да пише враждебни статии из вестниците, статии, позорящи британската армия и застрашаващи успеха на нашите действия тук.

— Съвсем не — каза Били. — Армията беше опозорена от хората, които ни пратиха на тайна и незаконна мисия без знанието и съгласието на парламента. Кампанията „Долу ръцете от Русия“ е така нужната първа стъпка за връщането ни към нашата законна роля на защитници на Великобритания, вместо на частна армия в един малък заговор на десни генерали и политици.

„Изваяното лице на Фиц аленее от гняв“, със задоволство установи Били.

— Смятам, че чухме достатъчно — рече Фиц. — Сега съдът ще обмисли присъдата. — Мъри прошепна нещо и Фиц добави — О, да. Има ли обвиняемият да каже нещо?

Били се изправи.

— Призовавам като мой първи свидетел полковник граф Фицхърбърт.

— Не ставайте смешен — рече Фиц.

— Моля да се впише в протокола, че съдът отказва да ми позволи да разпитам свидетел, въпреки че той присъства на заседанието.

— Говорете по същество.

— Ако не ми беше отказано правото да призова свидетел, щях да попитам господин полковника каква е връзката му с моето семейство. Дали той не таи лична неприязън към мен заради ролята на моя баща като водач на миньорите? Каква е връзката му с моята сестра? Не е ли истина, че той я назначи за икономка, а после мистериозно я уволни? — Били се изкушаваше да каже още нещо за Етел, но така щеше да омърси името й, пък и намекът навярно беше достатъчен. — Бих го попитал какъв е неговият личен интерес от тази незаконна война срещу болшевишкото правителство? Не е ли съпругата му руска княгиня? Не е ли неговият син наследник на собственост в Русия? Не е ли полковникът тук всъщност, за да брани своите лични финансови интереси? И не е ли всичко изброено дотук истинското обяснение защо той свиква тази пародия на съд? И не го ли дисквалифицира напълно като съдия в този случай?

Фиц го гледаше с каменно лице, ала Мъри и Евънс бяха смаяни. Те не знаеха всички тези лични подробности.

— Остава ми да подчертая още едно — каза Били. — Германският кайзер е обвинен в извършването на военни престъпления. Твърди се, че той, насърчаван от своите генерали, е обявил война противно на волята на германския народ, ясно изразена от представителите му в Райхстага, техния парламент. Твърди се, че Великобритания, за разлика от Германия, е обявила война едва след обсъждане в Камарата на представителите.

Фиц се преструваше на отегчен, обаче Мъри и Евънс слушаха внимателно.

Били продължи:

— Погледнете сега настоящата война в Русия. Тя никога не е била обсъждана в британския парламент. Фактите са укривани от народа под предлог, че се пази оперативната сигурност. Това винаги е било извинението за мръсните тайни на армията. Ние воюваме, обаче война не е обявена. Британският премиер и неговите министри се намират в същото положение като кайзера и неговите генерали. Те са хората, които действат незаконно, а не аз.

Били седна.

Двамата капитани се приближиха до Фиц и почнаха да обсъждат. Били се питаше дали не е отишъл твърде далеч. Нужно му беше да е по-остър, но така можеше да обиди капитаните, вместо да си спечели тяхната подкрепа.

Между съдиите обаче явно нямаше единодушие. Фиц говореше настойчиво, а Евънс отрицателно клатеше глава. На Мъри му беше неудобно. „Това трябва да е добър знак“, помисли Били. Въпреки всичко, той се боеше повече от всякога. Когато се намираше под картечен обстрел на Сома или когато преживя експлозията в мината, не се страхуваше толкова, колкото сега, когато животът му беше в ръцете на злонамерени офицери.

Най-сетне явно постигнаха съгласие. Фиц погледна Били и каза:

— Станете.

Били се изправи.

— Сержант Уилям Уилямс, този съд намира, че сте виновен по отправените обвинения.

Фиц се взираше в лицето на Били, сякаш се надяваше да види ужаса от загубата. Но Били очакваше да го обявят за виновен. Страхуваше се от присъдата.

— Осъден сте на десет години затвор — каза Фиц.

Били повече не можеше да остане с безизразно лице. Не беше смърт, но все пак — десет години! Когато излезе, ще е на тридесет. Годината ще е 1929. Милдред ще е на тридесет и пет. Ще е минал половината им живот. Предизвикателната фасада се пропука и Били се просълзи.

Фиц изглеждаше дълбоко удовлетворен.

— Свободно — рече той.

Били беше отпратен, за да почне да излежава присъдата си.