Кен Фолет
Крахът на титаните (174)

I

Етел се събуди рано сутринта след Деня на примирието. Докато потръпваше от хлад в настланата с камък кухня и чакаше чайникът да заври на старовремската печка, тя взе решение да бъде щастлива. Можеше да бъде щастлива заради много неща. Войната свърши. Тя очакваше дете. Имаше верен съпруг, който я боготвореше. Събитията не се бяха развили точно според нейните желания, ала тя нямаше да допусне да е нещастна. Реши да боядиса кухнята в жизнерадостен жълт цвят. Ярките цветове в кухните бяха нова мода.

А за начало щеше да опита да поправи брака си. Бърни омекна след нейната отстъпка, но тя самата още се чувстваше зле и атмосферата в дома си остана отровена. Етел беше ядосана, обаче не искаше разривът между двама им да продължава. Питаше се дали може да го накара да се сдобрят.

Отнесе две чаши чай в спалнята и се върна в леглото. Лойд още спеше в креватчето си в ъгъла.

— Как се чувстваш? — попита тя, когато Бърни се надигна и си сложи очилата.

— Май по-добре.

— Полежи още един ден, за да си сигурен, че си се отървал от болестта.

— Може и така да постъпя. — Тонът на Бърни беше неутрален нито топъл, нито враждебен.

Етел сръбна от горещия чай.

— Какво би искал, момче или момиче?

Бърни замълча и отначало Етел реши, че е сърдит и затова отказва да отговори. Всъщност той обмисляше думите си, както често правеше, преди да отвърне. Най-сетне каза:

— Е, имаме момче, значи ще е добре да имаме и момиче.

Етел усети как я завладява силна обич към него. Винаги говореше като че Лойд беше негово дете.

— Трябва да се постараем те да порастат в една добра страна — каза тя, — където да получат добро образование, работа, приличен дом, където да отгледат своите деца. И да няма вече войни.

— Лойд Джордж ще обяви предсрочни избори.

— Мислиш ли?

— Той е човекът, който спечели войната. Ще поиска да го преизберат, преди това да отзвучи.

— Според мен лейбъристите пак ще се представят добре.

— Във всеки случай имаме шанс в райони като Олдгейт.

— Искаш ли да ръководя кампанията ти? — попита Етел след кратко колебание.

Бърни като че ли се двоумеше.

— Помолих Джок Рийд да ми стане агент.

— Джок може да се занимава с правните документи и финансите — отговори Етел. — Аз ще организирам събрания и тем подобни. Мога да се справя много по-добре.

Внезапно тя усети, че всъщност говори за брака им, а не само за кампанията.

— Сигурна ли си, че искаш да го направиш?

— Да. Джок само би те пращал да държиш речи. И това ще трябва да правиш, разбира се, но то не е силната ти страна. Ти си по-добър, когато седнеш с няколко души и разговаряте на чаша чай. Ще те заведа из фабриките и складовете, където ще можеш да говориш с хората неофициално.

— Убеден съм, че имаш право — каза Бърни.

Етел допи чая и остави чашката и чинийката на пода до леглото.

— Значи се чувстваш по-добре?

— Да.

Тя остави и неговите съдове, после издърпа нощницата през главата си. Гърдите й не бяха толкова вирнати, както преди да забременее с Лойд, но още бяха твърди и обли.

— Колко по-добре? — попита.

Бърни зяпаше гърдите й.

— Много по-добре.

Не се бяха любили след вечерта, когато Джейн МакКъли предложи да издигнат кандидатурата на Етел за изборите. На Етел това й липсваше много. Улови гърдите си с ръце. От хладния въздух зърната й щръкнаха.

— Знаеш ли какво са това?

— Според мен, това са гърдите ти.

— Някои хора ги наричат цици.

— А аз ги наричам красиви — отговори Бърни с леко дрезгав глас.

— Искаш ли да поиграеш е тях?

— Мога да го правя цял ден.

— Не съм сигурна. Но започвай. И ще видим докъде ще стигнем.

— Добре.

Етел въздъхна щастливо. С мъжете беше толкова лесно.

Час по-късно тя тръгна на работа. Лойд остана с Бърни. По улиците нямаше много хора — тази сутрин Лондон страдаше от махмурлук. Отиде в седалището на Националния профсъюз на текстилните работници и се настани на бюрото си. Докато обмисляше какво й предстои през работния ден, Етел си даде сметка, че мирът ще донесе нови проблеми в индустрията. Милиони демобилизирани от армията мъже щяха да търсят работа и да искат да изтласкат жените, които заемаха местата им през четирите години на войната. Жените обаче имаха нужда от своите заплати. Не всички имаха мъже, които да се върнат от Франция — много от съпрузите им бяха погребани там. Жените имаха нужда от своя профсъюз и от Етел.

Когато и да се проведяха изборите, профсъюзът, естествено, щеше да подкрепи Лейбъристката партия. Етел прекара по-голямата част от деня в планиране на срещи.

Вечерните вестници донесоха изненадващи новини за изборите. Лойд Джордж беше решил да продължи с коалиционното правителство и в мирно време. Щеше да води кампания не като лидер на Либералната партия, а като глава на коалицията. Същата сутрин на „Даунинг стрийт“ той се беше обърнал към двеста депутата либерали и беше спечелил подкрепата им. В това време Бонар Лоу беше убедил консерваторите да подкрепят идеята.

Етел се слиса. За какво щяха да гласуват хората?

Когато се върна у дома, тя завари Бърни разгневен.

— Това не са избори — рече той, — а проклета коронация. Крал Дейвид Лойд Джордж. Какъв предател. Има възможност да доведе на власт радикално ляво правителство, а какво прави? Държи се за приятелчетата си от Консервативната партия! Фурнаджийска лопата.

— Нека още не се предаваме — отговори Етел.

Два дни по-късно Лейбъристката партия излезе от коалицията и обяви, че ще води кампания срещу Лойд Джордж. Четирима лейбъристки депутата, които бяха министри в кабинета, отказаха да подадат оставки и тутакси бяха изгонени от партията. Датата на изборите беше определена — четиринадесети декември. За да има време гласовете на войниците да се докарат от Франция и да се преброят, резултатите щяха да се обявят едва след Коледа.

Етел се залови да съставя график за кампанията на Бърни.