Кен Фолет
Крахът на титаните (172)

VII

Григорий седеше във вагон-ресторанта на бронирания влак и наблюдаваше събеседника си през масата. Това беше председателят на Революционния военен съвет и народен военен и военноморски комисар. Следователно той командваше Червената армия. Името му беше Лев Давидович Бронщайн, но подобно на повечето водачи на революцията, и той имаше псевдоним — знаеха го като Лев Троцки. Току-що беше отминал тридесет и деветият му рожден ден. Съдбата на Русия се намираше в неговите ръце.

Минала беше година от началото на революцията, а Григорий досега не се беше тревожил за нея толкова. Щурмът на Зимния дворец тогава изглеждаше като заключително действие, ала всъщност се оказа само началото на борбата. Най-могъщите правителства в света бяха против болшевиките. Днешното примирие означаваше, че могат да съсредоточат цялото си внимание върху смазването на революцията. И само Червената армия можеше да ги спре.

Много войници не харесваха Троцки, понеже го смятаха за аристократ и евреин. В Русия не беше възможно човек да е и едното, и другото, но и войниците не бяха по логиката. Троцки не беше аристократ, макар баща му да беше заможен стопанин. Имаше добро образование. Надменните му обноски обаче не бяха в негова полза. При това той беше достатъчно неблагоразумен да пътува със собствен готвач, а хората му да носят нови ботуши и златни копчета. Изглеждаше по-възрастен от годините си. Гъстата му къдрава коса още беше черна, но лицето му вече беше белязано от напрежението.

Той направи чудеса с армията.

Червеногвардейците, които свалиха временното правителство, се оказаха по-неефективни на бойното поле. Бяха вечно пияни и недисциплинирани. Определянето на тактиката чрез вдигане на ръка на войнишките събрания беше лош начин за водене на война, по-лош от приемането на заповеди от благородници-дилетанти. Червената гвардия изгуби важни сражения срещу Белите, както вече бяха започнали да се наричат контрареволюционерите.

Троцки върна наборната служба въпреки воплите на негодувание. Върна на служба мнозина бивши царски офицери, нарече ги „специалисти“ и ги назначи на старите им постове. Върна и смъртното наказание за дезертьорите. Григорий не харесваше тези мерки, но разбираше, че са нужни. Всичко беше по-добро от контрареволюцията.

Армията запазваше целостта си заради ядрото от членове на болшевишката партия. Едни бяха обикновени войници; други заемаха командни постове, а трети, като Григорий, бяха политически комисари, работеха заедно с военните командири и докладваха на болшевишкия Централен комитет в Москва. Поддържаха бойния дух, като напомняха на войниците, че се сражават за най-великата кауза в човешката история. Когато се налагаше армията да стане безмилостна и жестока и да реквизира зърно и коне от отчайващо бедни селски семейства, болшевиките обясняваха на войниците как това било потребно за по-голямото добро. И докладваха отрано за ропот на несъгласие, за да може тези приказки да бъдат смазани, преди да са се разпространили.

Дали всичко това щеше да е достатъчно?

Григорий и Троцки се бяха привели над една карта. Троцки сочеше Закавказието, между Русия и Персия.

— Турците все още контролират Каспийско море, с малко немска помощ — каза той.

— И застрашават находищата на петрол — промърмори Григорий.

— В Украйна Деникин е силен. — Хиляди благородници, офицери и буржоа, избягали от революцията, бяха създали в Новочеркаск контрареволюционна армия под командването на отцепника генерал Деникин.

— Така наречената Доброволческа армия.

— Именно. — Показалецът на Троцки се плъзна на север. — Англичаните имат ескадра в Мурманск. В Архангелск има три американски пехотни батальона. Допълват ги половината държави — Канада, Китай, Полша, Италия, Сърбия… Като че ли ще е по-лесно да изброим държавите, които нямат свои войски в ледения север на нашата страна.

— Да не забравяме Сибир.

Троцки кимна.

— Японците и американците имат войски във Владивосток. По-голямата част от Транссибирската железница се намира под контрола на чехите. Британците и канадците са в Омск и поддържат така нареченото Всерусийско временно правителство.

Григорий знаеше почти всичко от изброеното, обаче досега не беше възприемал цялостната картина.

— Та ние сме обкръжени! — възкликна той.

— Точно така. А сега, с примирието между капиталистическо-империалистическите държави, те ще разполагат с милиони свободни войници.

Григорий опита да открие лъч надежда.

— От друга страна, през последните шест месеца увеличихме числеността на Червената армия от триста хиляди на един милион човека.

— Известно ми е. — Троцки не се ободри от това напомняне. — Но не е достатъчно.