Кен Фолет
Крахът на титаните (17)

VI

Григорий се беше поуспокоил, когато свърши с историята. Прокара ръкав по лицето си, за да изсуши сълзите и върна вниманието си върху Катерина. Тя го беше изслушала, съчувствено безмълвна, но не изглеждаше стъписана. „Сигурно беше виждала такива неща“, предположи той. Бесенето, бичуването и осакатяването бяха обичайни наказания в селата.

Григорий остави купата топла вода на масата и намери чиста кърпа. Катерина отметна глава, а той закачи керосиновата лампа на кука на стената, за да вижда по-добре.

Челото й беше порязано, бузата — охлузена, а устните — подути. Дори така, дъхът на Григорий спря, щом я погледна отблизо. Тя отвърна на погледа му открито и без страх и той беше очарован.

Той топна крайчето на кърпата в топла вода.

— Бъди внимателен — помоли момичето.

— Разбира се.

Григорий започна с челото. Когато избърса кръвта разбра, че е само леко ожулена.

— Така е по-добре — рече тя.

Гледаше го в лицето, докато той работеше. Изми страните и шията й и я предупреди:

— Оставих болезнените места последни.

— Няма нищо — отвърна Катерина. — Толкова си внимателен.

При все това трепна от болка, когато кърпата се допря до подутите й устни.

— Извинявай.

— Продължавай.

Докато почистваше ожулените места, Григорий забеляза, че вече заздравяват. Видя, че зъбите й са равни и бели като на малко момиче. Обърса ъгълчетата на устата й. Докато се привеждаше по-близо, долавяше топлия й дъх.

Когато приключи го обзе разочарование, сякаш беше очаквал нещо, което не се бе случило.

Облегна се назад и изплакна кърпата във водата, която вече беше потъмняла от кръвта.

— Благодаря — рече момичето. — Имаш много добри ръце.

Сърцето му препускаше. И преди беше почиствал рани, ала подобно замайване го обземаше за пръв път. Усети, че може да стори нещо необмислено.

Отвори прозореца и изпразни купата, чието съдържание обагри в розово снега на двора.

Прониза го налудничавата мисъл, че Катерина е видение. Обърна се, почти готов да види стола й празен. Но ето че беше там и го гледаше с тези синьо-зелени очи. Григорий искаше тя никога да не си тръгва.

Мина му през ум, че може да е влюбен.

Никога не му се беше случвало. Обикновено беше прекалено зает да наглежда Лев, та да търчи подир момичетата. Не беше девствен — беше спал с три различни жени. Нито веднъж това не му донесе наслада, навярно защото не ги харесваше особено.

Но с трепет помисли, че сега повече от всичко на света иска да легне с Катерина на тясното легло, да целуне нараненото й лице и да й каже…

Да й каже, че я обича.

„Не ставай глупав“, рече си той. „Срещнахте се преди час. Тя не ти иска любовта, иска заем, работа и място за спане.“

Затръшна прозореца.

Катерина му каза:

— Значи готвиш за брат си и имаш внимателни ръце, а с един удар поваляш полицай.

Григорий не знаеше как да отговори.

— Разказа ми как е загинал баща ти — продължи тя. — Но и майка ти е умряла, докато сте били още малки. Нали?

— Откъде знаеш?

Катерина сви рамене.

— Защото е трябвало да се превърнеш в майка.