Кен Фолет
Крахът на титаните (168)

III

Взводът на капитан Дюър атакуваше селцето О-дьоз-Еглиз, източно от реката Мьоза. Гас беше дочул, че в единадесет преди обед ще има прекратяване на огъня, обаче неговият началник беше наредил това място да се щурмува и капитанът изпълняваше.

Премести тежките картечници към края на една горичка и сега те обстрелваха крайните постройки на селото отвъд широката ливада, с което даваха на противника много време да се изтегли.

Немците, за жалост, не се възползваха от тази възможност. Разположили бяха минохвъргачки и леки картечници из стопанските дворове и овощните градини и енергично отвръщаха на огъня. От покрива на един обор например стреляше картечница, която успяваше да държи на място половината от взвода на Гас.

Гас се обърна към ефрейтор Кери, най-добрият стрелец в частта.

— Можеш ли да улучиш с граната покрива на онзи обор?

Кери, луничав деветнадесетгодишен момък, отговори:

— Ако успея да се приближа малко.

— Това е проблемът.

Кери огледа терена.

— На една трета от пътя през ливадата има леко възвишение — каза той. — Оттам бих могъл да успея.

— Рисковано е — отвърна Гас. — Искаш ли да станеш герой? — Погледна си часовника. — Ако вярваме на мълвата, войната може да свърши до пет минути.

— Ще пробвам, господин капитан — усмихна се Кери.

Гас се колебаеше. Не му се щеше да допусне Кери да излага живота си на опасност. Но двамата бяха войници, войната още не беше свършила и заповедите си бяха заповеди.

— Добре. Когато си готов.

Донякъде се надяваше Кери да се забави. Момъкът обаче веднага метна пушката на рамо и грабна сандъче е гранати.

— Всички! Огън! Прикривайте Кери колкото можете — провикна се Гас.

Картечниците затракаха и Кери хукна.

Противниците го видяха начаса и откриха огън. Кери криволичеше през ливадата като заек, подгонен от хрътки. Около него падаха мини, ала по чудо не улучваха.

„Лекото възвишение“ на Кери беше на около триста ярда.

Той почти стигна дотам.

Немският картечар се прицели точно в Кери и изстреля един дълъг откос. В миг го порази с дузина куршуми. Кери вдигна ръце, изтърва гранатите и полетя от удара. Падна на няколко стъпки от възвишението. Лежеше съвършено неподвижно и Гас предположи, че е бил мъртъв още преди да докосне земята.

Немските оръжия млъкнаха. След няколко секунди и американците прекратиха стрелбата. На Гас му се стори, че чува радостни възгласи някъде далеч. Всички войници около него утихнаха и се заслушаха. И немците викаха.

Почнаха да се показват немски войници — излизаха от прикритията си в селото отсреща.

Гас долови шума на двигател. През гората се зададе американски мотоциклет, управляван от един сержант. На седалката зад него пътуваше майор.

— Прекрати огъня! — викна майорът. Сержантът го караше по линията от позиция на позиция. — Прекрати огъня! — изкрещя офицерът отново. — Прекрати огъня!

Войниците от взвода на Гас завикаха радостно. Свалиха каските и почнаха да ги хвърлят във въздуха. Някои танцуваха жига, други стискаха ръцете на съседите си. Гас чу песен.

Не можеше да откъсне очи от ефрейтор Кери.

Бавно мина през ливадата и коленичи до тялото му. Беше виждал много трупове и нямаше съмнения, че Кери е мъртъв. Питаше се как ли е малкото име на момъка. Обърна тялото. Гърдите му бяха осеяни е малки дупки от куршуми. Гас затвори очите му и се изправи.

— Прости ми, Боже — рече той.