Кен Фолет
Крахът на титаните (160)

V

Следобед французите се изтеглиха на северния бряг на реката и Гас оползотвори оръжията си — над главите на французите засипа настъпващите немци с картечен огън и мини. Американските оръжия пращаха вихър от куршуми по правите улици на Шато-Тиери, които вървяха в посока от север на юг, и те станаха смъртоносни. Въпреки това Гас виждаше как немците напредват безстрашно от банката към кафенето, от алеята към входа на магазина и изтласкват французите заради по-голямата си численост.

Докато следобедът се превръщаше в кървавочервена вечер, Гас гледаше през един висок прозорец как разбитите французи отстъпват към западния мост. На северния му край за последен път заеха позиция и я удържаха, докато аленото слънце се спущаше зад хълмовете на запад. После се здрачи и те се оттеглиха по моста.

Малък немски отряд видя какво става и се впусна да преследва французите. Гас ги забеляза на моста — сивите им униформи едва се виждаха в сивкавия здрач. После мостът се взриви. Гас разбра, че французите са се подготвили да го вдигнат във въздуха. Разлетяха се тела и северният свод на моста се превърна в камара камъни и рухна в реката.

Настана тишина.

Гас легна на един сламеник в щаба и подремна за пръв път от почти две денонощия. Събуди го немският бараж на зазоряване. Все още със замътен поглед, Гас изтича от фабриката към брега. В бисерната светлина на юнското утро той видя как немците са заели целия северен бряг на реката и обстрелват от адски близко разстояние американските позиции на южния.

Гас нареди хората, които са будували цяла нощ, да бъдат сменени от такива, които са отпочинали малко. После мина от позиция на позиция, като все се придържаше зад сградите, които излизаха на брега. Предлагаше начини за подобряване на прикритието — как някоя картечница да се премести зад по-тесен прозорец, как стрелците да се предпазват от летящите отломки с листове гофрирана ламарина, или как да се трупат камари трошляк от двете страни на картечницата. Ала най-добрият начин хората му да се защитят беше да направят живота на противниковите стрелци невъзможен.

— Дайте на копелетата да се разберат — казваше Гас.

Войниците откликваха с готовност._ Хочкис_ даваше по четиристотин и петдесет изстрела в минута, а обхватът му беше четиристотин ярда, така че картечницата беше много ефективна за обстрел на отсрещния бряг на реката. Минохвъргачката Стоукс не вършеше такава работа — траекторията й беше параболична, предназначена за окопен бой, когато прекият огън беше безполезен. Пушечните гранати обаче бяха особено разрушителни на близко разстояние.

Противниците се биеха като боксьори в бъчва. Непрестанният шум на стрелбата беше направо оглушителен. Сградите рухваха, ранените войници крещяха от болка, омазаните с кръв санитари търчаха от брега към лазарета и обратно, а бегачите носеха още боеприпаси или пък кани с горещо кафе на уморените артилерийски разчети.

През този ден Гас някак механично отбеляза, че не се страхува. Не се замисляше често за това — имаше прекалено много работа. По пладне, докато стоеше в лавката във фабриката за шевни машини и се наливаше със сладко кафе с мляко вместо обяд, той за кратко се удиви на тази непозната личност, в която се беше превърнал. Сякаш Гас Дюър наистина можеше да тича от сграда в сграда по време на артилерийски обстрел и да крещи на хората си да дадат на копелетата да се разберат? Същият човек по-рано се боеше, че ще изгуби присъствие на духа и ще избяга от сражението. А когато то почна, той едва се замисляше за собствената си безопасност, понеже беше прекалено зает с опасността за войниците. И как стана това? После дойде един ефрейтор и доложи, че отрядът му загубил специалния ключ, който се ползва за смяна на прегрелите дула на картечниците, така че Гас глътна остатъка от кафето и хукна да реши проблема.

Вечерта наистина преживя един тъжен момент. Беше сумрачно и той случайно погледна през строшения кухненски прозорец към онова място на брега, където Чък Диксън загина. Вече не беше потресен от изчезването му във взрива — през последните три дни се беше нагледал на още много смърт и разруха. Сега беше потресен от друго: даде си сметка, че някой ден ще се наложи да говори за този страшен миг с родителите на Чък, Албърт и Емелин, притежатели на банка в Бъфало, и с младата му съпруга Дорис. Тя толкова се противеше на влизането на Америка във войната — навярно се боеше точно от нещо такова. И какво щеше да им каже Гас? „Чък се сражава храбро.“ А Чък въобще не се сражава — той загина в първата минута на първата битка, без да е дал и един изстрел. Нямаше никакво значение дали е бил страхливец — резултатът пак щеше да е същият. Просто животът на Чък беше пропилян напразно.

Докато Гас умислено се взираше в онова място, погледът му беше привлечен от някакво раздвижване на железопътния мост.

Сърцето му прескочи. Към отсрещния край на моста се придвижваха хора. Сивите им униформи едва се различаваха в полумрака. Те несръчно подтичваха край линията, препъваха се в траверсите и чакъла. Каските им приличаха на кофи. Носеха пушките си преметнати през рамо. Германци.

Гас притича към най-близкото картечно гнездо, зад зида на една градина. Картечарите не бяха забелязали противниковия отряд. Гас потупа стрелеца по рамото.

— Огън по моста! — викна той. — Погледни — немци!

Картечарят насочи дулото към новата цел.

Гас се обърна към един войник.

— Бегом в щаба. Докладвай за проникване на неприятеля на източния мост. Бързо! Бързо!

После намери сержанта и му нареди:

— Погрижете се всички да стрелят по моста. Действайте!

Гас тръгна на запад. Тежките картечници не се местеха лесно — Хочкис тежеше осемдесет и осем фунта заедно с триногата — обаче той нареди на всички гренадири и на екипите на минохвъргачките да заемат нови позиции, откъдето да отбраняват моста.

Германците почнаха да падат покосени, обаче бяха решителни и продължаваха да прииждат. През бинокъла Гас видя един висок майор, който му се стори познат. Чудеше се дали не са се срещали преди войната. В това време немският майор беше улучен и падна на земята.

Страховит артилерийски обстрел поддържаше немците. Сякаш всички оръдия на северния бряг бяха насочени към южния край на железопътния мост, където се трупаха американците. Гас видя как неговите войници падат един след друг. Успя обаче да замени всеки убит или ранен картечар с нов и така в стрелбата почти нямаше прекъсвания.

Немците спряха да тичат и се прикриха зад телата на мъртвите си другари. Най-дръзките продължиха напред, ала нямаше къде да се скрият и бързо биваха поразени.

Стъмни се, но това не промени нещата — стрелбата продължи с пълна сила. Противниците се превърнаха в смътни силуети, осветявани от проблясъците на пушките и взривяването на снарядите. Гас премести някои картечници на нови позиции, понеже беше почти сигурен, че този опит за минаване по моста не е измама, целяща да прикрие прекосяването на реката на друго място.

Нито една от страните не можеше да надделее. Най-сетне немците почнаха да се изтеглят.

Като забеляза санитарите на моста, Гас нареди на хората си да прекратят стрелбата.

В отговор и немската артилерия замлъкна.

— Боже милостиви, май ги отблъснахме — рече Гас, без да се обръща към някого конкретно.