Кен Фолет
Крахът на титаните (159)

IV

Следващата сутрин, в четири часа, немците почнаха да изстрелват снаряди с газ. Валтер и щурмоваците му приближиха северния край на градчето по зазоряване и очакваха съпротивата на френските войски да е все така слаба, както през изминалите два месеца.

Биха предпочели да подминат Шато-Тиери, но се оказа невъзможно. Железопътната линия за Париж минаваше оттук, освен това имаше два важни моста над реката. Трябваше да превземат този град.

Големите ниви отстъпиха на къщици и дребни стопанства, които преминаха в павирани улици и градини. Когато Валтер приближаваше към първата от двуетажните къщи, от един висок прозорец почна картечна стрелба и куршумите заваляха в краката му като дъждовни капки върху локва. Той се хвърли зад някаква ниска ограда в зеленчукова леха и се затъркаля, докато не намери прикритие зад едно ябълково дърво. Пръснаха се и всички негови войници, с изключение на двама, които паднаха на улицата. Единият не помръдваше, а другият стенеше от болка.

Валтер погледна зад гърба си и забеляза фелдфебел Шваб.

— Вземете шест човека, открийте задната врата на тази къща и унищожете картечното гнездо — нареди Валтер и после даде задачи на лейтенантите. — Фон Кесел, мини още една пресечка на запад и влез в града оттам. Фон Браун, на изток с мен.

Избягваше улиците и минаваше през проходите и задните дворове, но кажи-речи във всяка десета къща имаше стрелци с пушки и картечници. Валтер с тревога осъзна, че се е случило нещо, което е върнало на французите бойния дух.

Цяла сутрин щурмоваците се биха за всяка къща и понесоха тежки загуби. От тях не се очакваше да действат така и да проливат кръв за всеки метър. Бяха обучени да следват посоката на най-слабото съпротивление, да проникват дълбоко зад линията на противника и да разрушават съобщенията му, така че войските на фронта да останат деморализирани и без водачество и бързо да се предадат на настъпващата пехота. Ала тази тактика се провали и сега щурмоваците водеха тежък близък бой с противник, който явно се беше възстановил.

Все пак напредваха и по пладне Валтер вече стоеше сред руините на средновековния замък, който беше дал името на градеца. Замъкът се издигаше на един хълм, а в подножието му се намираше кметството. Оттук тръгваше главната улица и след около двеста и петдесет ярда стигаше до мост с два свода над реката Марна. На изток, на петстотин ярда нагоре по течението, беше железопътният мост — единственото друго място, където реката можеше да се прекоси.

Всичко това се виждаше с просто око. Валтер извади бинокъла и го фокусира върху противниковите позиции на южния бряг на реката. Там войниците се разкриваха безгрижно, знак, че са новобранци — ветераните винаги се стараеха да останат незабелязани. Валтер забеляза, че са млади, енергични, добре хранени и добре облечени. Освен това той с изумление видя, че униформите им не са сини, а жълтеникави.

Тези войници бяха американци.