Кен Фолет
Крахът на титаните (157)

II

Валтер ликуваше. Жертвите бяха многобройни, но стратегията на Лудендорф действаше. Германците атакуваха там, където противникът беше слаб, придвижваха се бързо и оставяха силните позиции за по-късно. Въпреки някои умни ходове на новия главнокомандващ войските на Антантата, генерал Фош, немците завоюваха територии по-бързо от когато и да било след 1914 година.

Най-големият проблем беше, че настъплението спираше, когато немските войски се натъкнеха на хранителни припаси. Те просто спираха и се хранеха и за Валтер се оказа невъзможно да ги накара да тръгнат, докато не се заситят. Така странно беше да гледа как войниците седят на земята, пият сурови яйца и се тъпчат едновременно с шунка и сладкиши или се наливат с вино, докато около тях падат снаряди, а над главите им свирят куршуми. Валтер знаеше, че и другите офицери преживяват същото. Някои опитваха да заплашват войниците с оръжие, но и това не можеше да накара хората да изоставят храната и да побягнат напред.

Иначе пролетната офанзива беше триумф. Валтер и неговите хора бяха изтощени след четири години война, но същото важеше и за французите и британците, с които се сражаваха.

Третата атака на Лудендорф за 1918 година — след Сома и Фландрия — беше планирана за участъка между Реймс и Соасон. Тук съюзниците държаха хребета Шмен де Дам, „Пътят на госпожите“ — наречен тъй, понеже пътят покрай него бил построен, за да могат дъщерите на Луи XV да посетят някаква своя приятелка.

Окончателното разгръщане на войските беше в неделя, двадесет и шести май, слънчев ден със свеж североизточен ветрец. Валтер отново изпита гордост при вида на колоните войници отправили се към фронтовата линия, на хилядите оръдия, които биваха откарвани на позициите си под непрестанния обстрел на френската артилерия, на телефонните линии, които се прокарваха от командните укрития до батареите.

Тактиката на Лудендорф остана непроменена. Същата нощ, в два часа, хиляди оръдия откриха огън и почнаха да изстрелват газови, осколочни и запалителни снаряди по френските позиции горе на хребета. Валтер със задоволство установи, че стрелбата на французите начаса се разреди. Това означаваше, че немските оръдия поразяват целите си. Съобразно с новите разбирания, баражът беше кратък — в шест без двадесет сутринта престана.

Тогава тръгнаха щурмоваците.

Германците настъпваха нагоре по хълма, ала въпреки това срещнаха слаба съпротива. Валтер остана приятно изненадан, че можа да стигне до пътя по хребета за по-малко от час. Вече беше светло и той видя как французите се изтеглят надолу по склона.

Щурмоваците ги следваха с постоянна скорост, като се съобразяваха с артилерийския бараж, но и така стигнаха до реката Ен в долината преди пладне. Някои селски стопани бяха унищожили жътварките си и бяха изгорили прибраната в хамбарите ранна реколта. Повечето обаче бяха избягали твърде набързо и за фуражирите в ариергарда на немските войски остана богата плячка. За изумление на Валтер отстъпващите французи дори не бяха взривили мостовете над реката Ен. Това подсказваше, че те са в паника.

Следобед петстотинте щурмоваци на Валтер минаха през следващия хребет и се разположиха на лагер на отсрещния бряг на реката Вел. Така само за един ден напреднаха с дванадесет мили.

На следващия ден спряха, за да изчакат подкрепления, на третия ден отново напреднаха и на четвъртия ден, четвъртък, тридесети май, след като от понеделник бяха преодолели удивителните тридесет мили, достигнаха северния бряг на Марна.

Валтер мрачно си припомни, че през четиринадесета година немското настъпление беше спряно тук.

Закле се това да не се повтори.