Към текста

Метаданни

Данни

Серия
XX век (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Fall of Giants, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 4гласа)

Информация

Сканиране, корекция и форматиране
VaCo(2020)

Издание:

Автор: Кен Фолет

Заглавие: Крахът на титаните

Година на превод: Борис Шопов

Издание: второ

Издател: Артлайн Студиос

Град на издателя: София

Година на издаване: 2013

Тип: роман

Националност: английска (не е указано)

Печатница: Инвестпрес

Редактор: Мартина Попова

Художник: Моника Писарова

ISBN: 978-954-2908-52-4

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9634

История

  1. —Добавяне

II

В началото на октомври Григорий и Катерина посетиха акушерката.

Григорий вече нощуваше главно в едностайното апартаментче близо до Путиловата фабрика. Напоследък не се любеха — на Катерина й беше твърде неудобно. Коремът й беше огромен. Кожата й беше изопната като на футболна топка и пъпът й стърчеше. Григорий никога не беше имал интимни отношения с бременна жена и ги намираше едновременно плашещи и вълнуващи. Знаеше, че всичко това е нормално, но се ужасяваше, когато си представеше как главата на бебето безмилостно разтяга тесния проход, който той така обичаше.

Двамата вървяха към дома на акушерката Магда, жената на Константин. Григорий носеше Владимир на раменете си. Момченцето беше почти на три години, но Григорий още го носеше без усилие. Характерът му вече се оформяше — по своя детски начин, той беше умен и сериозен и приличаше повече на Григорий, отколкото на своя очарователен, ала безотговорен баща Лев. „Детето е като революцията“, рече си Григорий — „можеш да сложиш началото, но не можеш да овладееш последиците.“

Контрареволюцията на генерал Корнилов беше смазана, още преди да започне. Профсъюзът на железничарите се постара по-голямата част от войската на Корнилов да се озове из разни странични коловози на километри от Петроград. Онези, които се приближиха до столицата, бяха посрещнати от болшевиките. Те ги разубедиха, като им казаха истината, както беше постъпил и Григорий в онова училище. Тогава войниците се обърнаха срещу замесените в заговора офицери и ги екзекутираха. Самият Корнилов беше арестуван и хвърлен в затвора.

Григорий се прочу като човека, спрял армията на Корнилов. Той негодуваше и твърдеше, че това е пресилено, но скромността само го издигна повече. Беше избран в Централния комитет на Болшевишката партия.

Троцки излезе от затвора. Болшевиките спечелиха петдесет и един процента от гласовете на местните избори в Москва. Вече триста и петдесет хиляди души членуваха в Болшевишката партия.

Григорий изпитваше опияняващото усещане, че всичко е възможно — включително и пълна катастрофа. Революцията можеше да бъде победена всеки ден. А Григорий се ужасяваше от това, защото тогава неговото дете нямаше да расте в по-добра Русия. Той се замисли за повратните моменти в своето детство — обесването на баща му, смъртта на майка му пред Зимния дворец, свещеника, който събу малкия Лев, смазващата работа във фабриката. Искаше неговото дете да има по-различен живот.

— Ленин призовава за въоръжено въстание — каза той на Катерина, докато вървяха към дома на Магда. Ленин се укриваше извън града, но непрестанно заливаше хората си с гневни писма, в които призоваваше партията да действа.

— Смятам, че е прав — отговори Катерина. — На всички им е дошло до гуша от правителства, които говорят за демокрация а не правят нищо за цената на хляба.

Както обикновено, тя изразяваше гласно мнението на повечето петербургски работници.

Магда ги очакваше и беше приготвила чай.

— Съжалявам, че няма захар. От седмици не мога да взема.

— Нямам търпение да приключа с това — заяви Катерина. — Толкова се уморих да нося цялата тази тежест.

Магда опипа корема й и каза, че остават още около две седмици до раждането.

— Когато се раждаше Владимир, беше ужасно. Нямах никакви приятели, а акушерката беше една свирепа сибирска кучка, Ксения.

— Познавам я — отговори Магда. — Разбира си от работата, но е малко дръпната.

— И още как.

Константин тъкмо тръгваше към института Смолни. Макар че съветът не заседаваше всеки ден, непрестанно имаше събрания на комитетите и специалните групи. Правителството на Керенски беше вече толкова слабо, че по липсата на нещо по-добро властта се озова в съвета.

— Чух, че Ленин се е върнал в града — каза Константин на Григорий.

— Да. Прибра се снощи.

— Къде е отседнал?

— Тайна. Полицията още иска да го арестува.

— Какво го е накарало да се върне?

— Утре ще разберем. Свикал е среща на Централния комитет.

Константин тръгна, за да хване трамвая към центъра на града. Григорий съпроводи Катерина до вкъщи. Когато се приготви да отиде в казармата, тя каза:

— Като знам, че Магда ще е с мен, се чувствам по-добре.

— Добре. — Григорий все още беше на мнение, че раждането е по-опасно от едно въоръжено въстание.

— А и ти ще присъстваш — додаде Катерина.

— Не непременно в същата стая — нервно отвърна Григорий.

— Не, разбира се. Обаче ще си отвън и ще крачиш нагоре-надолу, а аз ще се чувствам в безопасност.

— Хубаво.

— Ще бъдеш с мен, нали?

— Да, каквото и да стане, ще бъда с теб.

Час по-късно Григорий завари суматоха в казармата. На плаца офицерите безуспешно се мъчеха да накарат войниците да товарят оръжия и муниции в коли — всеки батальон или провеждаше събрание на своя съвет, или се готвеше за такова.

— Керенски го направи! — тържествуващо съобщи Исак. — Опитва да ни прати на фронта.

Сърцето на Григорий се сви.

— Кого да изпрати?

— Целия Петроградски гарнизон! Заповедите вече са получени. Трябва да заменим войниците, които сега са на фронта.

— И с какви основания?

— Казват, че е заради немското настъпление.

Германците бяха превзели островите в Рижкия залив и се насочваха към Петроград.

— Глупости — ядоса се Григорий. — Това е опит да се отслаби съветът. При това умен опит — прецени Григорий, щом поразсъди. — Ако войските в столицата се заменят с фронтоваци, ще са нужни дни и дори седмици за организирането на нови войнишки комитети и за избирането на нови депутати в съвета. А по-лошото е, че новодошлите нямаше да притежават опита от политическите битки през последната половин година, следователно тези битки трябваше да започнат наново. Какво казват войниците?

— Бесни са. Искат Керенски да преговаря за мир, а не да ги праща на смърт.

— Дали ще откажат да напуснат града?

— Не знам. От полза ще е, ако получат подкрепата на съвета.

— Ще се погрижа за това.

Григорий взе бронирана кола и двама телохранители, прекоси Литейния мост и се отправи към института Смолни. Този случай на пръв поглед изглеждаше като препятствие, но можеше да се превърне в добра възможност. Досега не всички военни части подкрепяха болшевиките, обаче опитът на Керенски да ги прати на фронта можеше да определи позициите на несигурните. Колкото повече мислеше Григорий, толкова повече се убеждаваше, че това може да се окаже най-голямата грешка.

Смолни беше великолепна постройка, бивше училище за дъщерите на аристокрацията. Две картечници от полка на Григорий пазеха входа. Червеногвардейците се стараеха да проверяват самоличността на всички, обаче — както Григорий забеляза с тревога, тълпите, които влизаха и излизаха, бяха така многочислени, че проверката нямаше как да е щателна.

В двора кипеше трескава дейност. Бронирани коли, мотоциклети, камиони и коли влизаха и излизаха непрестанно и се бореха за място. Широко стълбище водеше към редица арки и класическа колонада. В една зала на горния етаж Григорий завари изпълнителния комитет на съвета в заседание.

Меншевиките призоваваха войниците от гарнизона да се подготвят за заминаване на фронта. „Както обикновено“, помисли с отвращение Григорий, „меншевиките се предават без борба.“ Внезапно го връхлетя панически страх, че революцията му се изплъзва.

Григорий и останалите болшевики в изпълнителния комитет почнаха шепнешком да обсъждат по-войнствено решение.

— Единственият начин да защитим Петроград от немците е да мобилизираме работниците — заяви Троцки.

— Както постъпихме по време на Корниловия метеж — въодушеви се Григорий. — Трябва нов Комитет за борба да се заеме с отбраната на града.

Троцки надраска чернова и стана да направи предложение.

Меншевиките се възмутиха.

— Така ще създадете втори команден център на армията, наред с генералния щаб! — каза Марк Бройдо. — Човек не може да служи на двама господари.

Григорий се отврати, когато повечето членове на комитета се съгласиха с това. Така се прие предложението на меншевиките, а не това на Троцки. Григорий отчаяно напусна заседанието. Възможно ли беше верността на войниците към съвета да превъзмогне подобен удар?

Същия следобед болшевиките се събраха в Стая 36 и решиха, че не могат да приемат това. Договориха се вечерта, на заседанието на целия съвет, отново да издигнат своето предложение. Тогава болшевиките спечелиха гласуването.

Григорий изпита облекчение. Съветът беше подкрепил войниците и беше създал второ военно командване.

Бяха направили една голяма крачка по посока на властта.