Кен Фолет
Крахът на титаните (127)

VI

Григорий и Константин участваха в делегацията на Петроградския съвет, която трябваше да посрещне Ленин на Финландската гара късно вечерта в понеделник, шестнадесети април.

Повечето делегати никога не бяха виждали Ленин, който през последните седемнадесет години беше почти непрестанно в изгнание. Григорий беше на единадесет години, когато Ленин напусна страната. Но той беше добре известен не само на Григорий, а и на още хиляди хора, дошли на гарата да го поздравят. „Защо са толкова много?“, питаше се Григорий. Може би и те като него бяха недоволни от временното правителство, отнасяха се с подозрение към буржоазните министри и се гневяха, че войната не свършва.

Финландската гара беше във Виборг, близо до текстилните фабрики и казармата на Първи картечен полк. На площада се тълпеше народ. Григорий не очакваше предателство, но все пак накара Исак да доведе два взвода и няколко бронирани коли за охрана. На покрива на гарата имаше прожектор и някой осветяваше масата хора, чакащи в тъмнината.

Салонът на гарата беше пълен с войници и работници, всички с червени знамена. Свиреше военна музика. Двадесет минути преди полунощ две поделения моряци се строиха на перона като почетна гвардия. Делегатите от съвета крачеха из голямата чакалня, която по-рано се ползваше от царя и семейството му. Григорий обаче излезе на перона и се смеси с тълпата.

Беше почти полунощ, когато Константин посочи нагоре по линията и Григорий забеляза в далечината светлините на влак. Посрещачите се разшумяха нетърпеливо. Влакът влезе в гарата, пусна дим, изсъска и спря. Отпред беше изписан номер 293.

След малко от влака слезе нисък набит мъж с двуредно вълнено палто и мека шапка. Григорий си рече, че това не може да е Ленин — Ленин не може да се облича като господар. Млада жена излезе напред и му поднесе букет, който той прие с неблагодарно въсене. Значи беше Ленин.

Зад него стоеше Лев Каменев, изпратен от болшевишкия Централен комитет да го посрещне на границата, ако възникнат проблеми. Всъщност Ленин влезе в страната безпрепятствено. Каменев даде знак да влязат в чакалнята.

Ленин доста грубо го загърби и се обърна към моряците.

— Другари! — провикна се той. — Вие бяхте измамени! Вие правихте революция, а нейните плодове ви бяха отнети от предателите от временното правителство!

Каменев пребледня. Политиката на почти цялата левица беше да подкрепя правителството, поне временно.

Григорий обаче беше доволен. Той не вярваше в буржоазната демокрация. Разрешеният от царя през 1905 година парламент беше измама и беше лишен от власт, когато вълненията спряха и хората се върнаха на работа. Временното правителство вървеше по същия път.

А сега най-сетне някой се осмеляваше да го каже.

Григорий и Константин последваха Ленин и Каменев в чакалнята. Тълпата започна да влиза подире им, докато вътре не остана място. Председателят на Петроградския съвет Николай Чхеидзе, плешив мъж с мише лице, излезе напред. Стисна ръката на Ленин и каза:

— От името на Петроградския съвет и революцията приветстваме завръщането Ви в Русия. Но…

Григорий се обърна към Константин и въпросително вдигна вежди. Това „но“ му се струваше твърде неуместно в началото на приветствената реч. Константин сви кокалестите си рамене.

— Но ние вярваме, че основната задача на революционната демокрация днес се състои в това да браним революцията от всички атаки… — тук Чхеидзе поспря и после продължи натъртено — … вътрешни или външни.

— Това не е посрещане, а предупреждение — промърмори Константин.

— Вярваме, че за да се постигне това, е нужно не разединение, а съюз на всички революционери. Надяваме се, че в съюз с нас, и вие ще преследвате същите цели.

Някои делегати вежливо изръкопляскаха.

Ленин не бързаше да отговори. Огледа лицата наоколо, после вдигна очи към пищно украсения таван. След това преднамерено обидно обърна гръб на Чхеидзе и заговори на множеството.

— Другари, войници, моряци и работници! — подхвана той, умишлено изключвайки буржоазните парламентаристи. — Поздравявам ви като авангард на световната пролетарска армия. Днес или може би утре европейският империализъм може да рухне. Вашата революция сложи началото на нова епоха. Да живее световната социалистическа революция!

Всички го аплодираха. Григорий беше изумен. Току-що бяха направили революцията в Петроград, а и нейните резултати още бяха под въпрос. Как биха могли да мислят за световна революция? Въпреки това идеята го развълнува. Ленин беше прав — всички трябваше да се обърнат срещу господарите, които бяха пратили толкова много хора на смърт в безсмислената световна война.

Ленин се отдели от делегацията и излезе на гаровия площад.

Посрещачите нададоха рев. Войниците на Исак вдигнаха Ленин върху подсиления покрив на една бронирана кола. Светлината на прожектора спря върху него. Ленин свали шапката си.

Гласът му беше монотонен и джавкащ, обаче думите му бяха наелектризиращи.

— Временното правителство предаде революцията! — викна той.

Хората го приветстваха. Григорий се изненада — не знаеше, че толкова много хора мислят като него.

— Тази война е една хищническа империалистическа война. Ние не искаме да участваме в това срамно империалистическо изтребление на хора. Със събарянето на капитала ние можем да сключим демократичен мир!

Тези думи получиха още по-шумно одобрение.

— Не искаме лъжите и измамите на буржоазния парламент! Единствената възможна форма на управление е съвет на работническите депутати. Всички банки трябва да бъдат национализирани и поставени под управлението на съвета. Всички частни земи трябва да бъдат конфискувани. И всички офицери в армията трябва да бъдат избираеми!

Мнението на Григорий беше съвсем същото и той викаше и махаше заедно с почти всички посрещачи.

— Да живее революцията!

Множеството полудя.

Ленин слезе от покрива на колата и влезе вътре. Машината потегли бавно. Тълпата я обгради и я последва, развяла червените знамена. Военният оркестър се присъедини към процесията и засвири марш.

— Според мен, това е човекът! — заяви Григорий.

— И според мен — отвърна Константин.

Двамата последваха процесията.