Метаданни
Данни
- Серия
- XX век (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Fall of Giants, 2010 (Пълни авторски права)
- Превод отанглийски
- Борис Шопов, 2013 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- XX век
- Октомврийската революция
- Първа световна война
- Фашизъм — комунизъм — тоталитаризъм
- Човек и бунт
- Оценка
- 6 (× 4гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране, корекция и форматиране
- VaCo(2020)
Издание:
Автор: Кен Фолет
Заглавие: Крахът на титаните
Година на превод: Борис Шопов
Издание: второ
Издател: Артлайн Студиос
Град на издателя: София
Година на издаване: 2013
Тип: роман
Националност: английска (не е указано)
Печатница: Инвестпрес
Редактор: Мартина Попова
Художник: Моника Писарова
ISBN: 978-954-2908-52-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/9634
История
- —Добавяне
III
Гас Дюър беше в Националната галерия на площад „Трафалгар“ и стоеше пред Автопортрет на шестдесет и три години на Рембранд. До него застана една жена, която каза:
— Изключително грозен мъж.
Гас се обърна и с изненада видя Мод Фицхърбърт.
— Аз или Рембранд? — попита той и Мод се разсмя.
Тръгнаха заедно из галерията.
— Колко приятно съвпадение — рече Гас. — Да Ви срещна тук.
— Всъщност, аз Ви забелязах и Ви последвах в галерията — отговори Мод. После сниши глас. — Исках да Ви попитам защо германците още не са направили предложението за мир, за което ми казахте, че предстои.
Гас не знаеше отговора.
— Може да са променили мнението си — отвърна той мрачно. — И там, както тук, има мирна фракция и военна фракция. Може би последните са надделели и са успели да променят намеренията на кайзера.
— Те със сигурност разбират, че сраженията вече не носят нищо! — раздразнено каза Мод. — Четохте ли във вестниците тази сутрин, че немците са взели Букурещ?
Гас кимна. Румънците бяха обявили война през август и за известно време Великобритания се надяваше новият й съюзник да съумее да нанесе мощен удар. Но през септември Германия отвърна на Румъния и вече румънската столица падна.
— Всъщност резултатът е добър за германците, понеже сега разполагат с румънския нефт.
— Именно. Една стъпка напред, една назад, както преди. Кога ще се научим? — попита Мод.
— Назначаването на Лойд Джордж за премиер не е окуражаващо — каза Гас.
— А, тук може и да грешите.
— Наистина ли? Той съгради цялата си политическа репутация върху това, че е по-агресивен от всички останали. Трудно ще му е тогава да сключи мир.
— Не бъдете толкова сигурен. Лойд Джордж е непредвидим. Може напълно да се обърне. Това ще изненада само хората, които са били дотолкова наивни, че да го смятат за искрен.
— Е, това е обнадеждаващо.
— Както и да е. Ще ми се да имахме жена министър-председател.
Гас не мислеше, че е възможно това някога да стане, но не го каза.
— Има нещо друго, за което искам да Ви попитам — каза Мод и спря.
Гас се обърна с лице към нея. Навярно от картините беше станал по-чувствителен — установи, че я наблюдава с възхищение. Отбеляза острите линии на носа и брадичката й, скулите й, дългата шия. Ъгловатите й черти се смекчаваха от плътните устни и големите зелени очи.
— Каквото пожелаете.
— Какво Ви каза Валтер?
Мислите на Гас се върнаха към изненадващия разговор в бара на берлинския хотел Адлон.
— Каза, че се налага да ме посвети в една тайна. После обаче не ми каза каква е тайната.
— Помислил е, че сам можете да се досетите.
— Предположих, че е влюбен във Вас. А от реакцията Ви, когато получихте писмото му, мога да съдя, че чувствата му са споделени. — Гас се усмихна. — Той е щастлив човек, ако ми е позволено да го кажа.
Мод кимна и той забеляза по лицето й нещо като облекчение. Осъзна, че тайната е по-голяма; затова тя искаше да разбере колко знае той. Гас се питаше какво още крият. Може би бяха сгодени.
Продължиха да се разхождат. „Разбирам защо те обича“, мислеше Гас. „Аз самият бих могъл да се влюбя в теб от пръв поглед.“ Мод отново го изненада.
— Били ли сте някога влюбен, господин Дюър? — попита внезапно тя.
Въпросът беше нетактичен, но Гас отговори.
— Да. Два пъти.
— Но вече не сте.
Гас изпита потребност да й се довери.
— В годината, когато избухна войната, имах нещастието да се влюбя в омъжена жена.
— Тя обичаше ли Ви?
— Да.
— Какво стана?
— Помолих я да напусне съпруга си заради мен. Дълбоко нередно от моя страна, знам. Сигурно сте шокирана. Но тя се оказа по-добра от мен и отхвърли неморалното ми предложение.
— Не се шокирам толкова лесно. А втория път?
— Миналата година се сгодих за една персона в родния ми град Бъфало. Тя обаче се омъжи за друг.
— О, толкова съжалявам. Може би не трябваше да Ви питам. Извиках болезнени спомени.
— Изключително болезнени.
— Простете ми, но ще Ви кажа, че от това се чувствам по-добре. Защото знаете колко мъка може да донесе любовта.
— Да, знам.
— Но в крайна сметка ще има мир и моята мъка скоро ще свърши.
— Много се надявам, лейди Мод — отговори Гас.