Майкъл Скот
Вещерът (43)

Глава 42

Софи погледна изумрудената плочка. Тя беше около десет сантиметра висока и двайсет широка, и камъкът бе хладен. И двете му страни бяха изписани с тънък, тесен почерк, който не приличаше на нищо, което бе виждала преди: триъгълници, полукръгове и резки, символи със смътен математически вид и абстрактни точици. Текстът бе напълно неразбираем.

Тя обърна плочката и прокара пръсти по гладката й повърхност, проследявайки хоризонталните редове. Нишки от сребърната й аура плъзнаха по плочката и тя затаи дъх. Писмената върху камъка се размърдаха и потекоха, изменяйки формата си. Софи разпозна клинописно писмо и египетски йероглифи, ацтекски глифове и келтски огами, китайски пиктограми, арабски завъртулки, после гръцки букви и норвежки руни… и накрая английски.

Това беше писмо.

Аз съм Авраам от Дану Талис, понякога наричан Мага, и пращам поздрави на Сребърната.

Знам много неща за теб. Знам името и възрастта ти, и знам, че си от женски пол. Проследих предците ти в течение на десет хиляди години. Ти си забележителна млада жена, последната в цяла редица от също толкова забележителни жени.

Ти живееш в свят, който е неразбираем за мен, точно както и аз живея във време, което ти не можеш да проумееш. Но ние сме свързани, ти и аз, чрез тази плочка, която гравирах със собствената си ръка и която се надявам, че моята скъпа съпруга ти е предала.

Докато пиша това, седя в една кула на края на познатия свят — на остров Дану Талис. Историята ще даде на този остров други имена, но това е първото му име, истинското му име. Трябва да знаеш, че твоят и моят свят са един и същ, макар да ги делят хилядолетия. Освен това бъди сигурна, че в сърцето си желая само най-доброто на нашите два свята. Даже възложих на любимата си Цагаглалал да пренесе това послание до теб през вековете. Когато го четеш, тя ще е бдяла над майка ти, баба ти и всяка жена в твоя род от самото му начало. А брат й ще е правил същото за мъжете.

Трябва да знаеш следното: твоят свят започва с гибелта на моя.

Но трябва също да знаеш, че има времеви линии, в които моят свят не загива. И в тези времеви линии твоят свят никога не се ражда, а възникват други форми на живот, които поемат властта над планетата.

Има времеви линии, в които тъмните сили завладяват и вземат под свой контрол остров Дану Талис, и човеците остават роби там, докато не бъдат унищожени и заместени с нова порода.

Има други времеви линии, в които твоят свят — твоят съвременен свят с всичките му блестящи съоръжения от метал и стъкло, с ужасяващите му оръжия и чудеса — потъва в хаос и вечна нощ.

А има и някои времеви нишки, в които твоят свят просто не съществува. Няма нищо освен прах и камъни на мястото, където твоята планета и луната й се въртят в космоса.

Винаги съм знаел, че съдбата на нашите светове — твоя и моя — зависи от действията на отделни личности. Стореното от един човек може да промени хода на събитията в целия свят и да сътвори история.

И ти си един от тези хора.

Ти си могъща. Сребро — най-могъщото, което някога съм виждал. Освен това си и смела. Това е ясно.

Способна си да промениш историята, но за да го сториш, трябва да ми се довериш. Това може да ти е трудно, защото знам, че през целия си живот не си вярвала на никого, освен на брат си, а изследванията ми показват, че двамата сега сте разделени. Ако това ще те утеши донякъде, вие ще се съберете отново, макар и за кратко. Аз те моля да се довериш на някого, когото изобщо не си виждала, който ти пише от времето преди десет хиляди години, и живее в свят, който е отвъд твоите разбирания. Но ако ми се довериш и направиш каквото е нужно — и успееш — ще спасиш света. Не само моя и твоя свят, а и всички невиждани Сенкоцарства и всичко живо в тях. Милиарди разумни същества ще ти дължат живота си.

Провалиш ли се, същите тези милиарди ще умрат.

Но трябва да ти кажа, че този успех ще си има цена. Ще платиш скъпо. Сърцето ти ще бъде разбито хиляда пъти и ще се научиш да проклинаш името ми сега и навеки.

Затова трябва да избираш. Хиляда години преди да напиша тази плочка, създадох пророчество, което завършва с думите: „Двамата, които са един, трябва да станат единият, който е всички. Един да спаси света и един да го унищожи“.

Коя си ти, Софи Нюман?

Коя си ти?