Джо Холдеман
Да съответства на престъплението (10)

10

— Радвам се, че се отби, Айзък — доктор Норман стисна десницата му.

— Не можах да устоя на изкушението. Не сме играли шах цели десет години.

— Ха… май когато се разделихме предния път ти водеше с четири победи.

Двамата се настаниха на масата с шаха и Уили направи своя първи ход. Кроуел отвърна почти инстинктивно, началото беше предпазливо.

— Рю Лопец, Айзък? Станал си доста консервативен на стари години. На времето се славеше като непредсказуем в началните ходове.

— Затова ми водиш с четири игри.

Играта продължи близо час с променлив успех и за двамата. Близо до края, когато Айзък държеше преднина както в позиция, така и в сила, доктор Норман неочаквано вдигна глава и запита:

— Кой сте вие?

— Какво каза, Уили?

Докторът измъкна от джоба си смачкана рецепта и я хвърли на масата.

— Ако вие бяхте Айзък Кроуел, досега да сте мъртъв, с толкова изпит Гравитол. Не се опитвайте да ме излъжете, от Прандоксина по кожата се появяват специфични жълтеникави петна. А при вас ги няма. Освен това стилът ви на шах е съвършено различен — по-добър, но различен. Айзък никога не е знаел как да разиграва позицията си.

Кроуел допи чашата си и се облегна назад. Почти незабележимо измъкна под масата пистолета и го насочи към корема на доктора.

— Името ми е Ото МакГевин. Аз съм агент на Конфедерацията. Но бих ви помолил да ме наричате Кроуел, в момента аз съм по-скоро добрият стар Айзък.

Докторът кимна.

— Добра работа. Далеч по-убедителна отколкото с предишните двама. Значи затова сте тук — за да разследвате изчезването им.

— За да разследвам смъртта им. И двамата бяха снабдени с имплантиран в сърцето монитор. Двата монитора преустановиха излъчване едновременно.

— Е, излишно е да казвам, че при мен тайната ви ще бъде запазена.

— Не за дълго. Мисля, че скоро всичко ще се разреши. А сега да се върнем към непосредственото занимание — мат в три хода.

— Да, видях го — докторът се усмихна. — Надявах се да ви отвлека вниманието.

— Докторе, това ми напомня — наскоро да сте имали случаи на огнестрелни рани?

— Какво? Защо?

— Някой ми устрои засада снощи. И аз стрелях в него.

— Божичко… в ръката ли?

Кроуел измъкна пистолета, отвори пълнителя и показа едно от куршумчетата.

— Раната ще е приблизително с такъв размер.

— Да, така беше — доктор Норман замислено разгледа куршумчето. — Изпотих се, докато го извадя — той пое дълбоко. — Рано тази сутрин ме събудиха посланик Фитц-Джоунс и Главен надзирател Киндъл. Помолиха ме да извадя заседнал куршум в рамото на Киндъл. Обясниха, че вечерта се напили, а след това решили да се поупражняват в стрелба. За целта използвали двора на посланика. А после при случаен изстрел Фитц-Джоунс прострелял Киндъл в рамото. И двамата миришеха на вино, но иначе си бяха съвсем трезви. Изглежда се бяха опитвали сами да извадят куршума.

— Киндъл — него още не съм го срещал.

— Изглежда, че все пак сте го срещали — снощи. Направо не мога да повярвам. Има толкова невинен изглед.

— По-добре още сега да ви разкажа всичко. Ако нещо се случи с мен, свържете се незабавно със службите за сигурност при Конфедерацията. Изглежда, че група, която включва посланика и Главния надзирател систематически трови брушианците, които работят в мината. Единственият възможен мотив, е да ги накарат да работят повече и по такъв начин да увеличат печалбата. Чух че Киндъл държи голям дял от акциите на компанията. Интересно, дали Фитц-Джоунс също няма участие?

— Не зная — поклати глава докторът. — Твърди, че е богат по наследство. Не виждам обаче причина, да не инвестира това богатство в компанията. Печалбата през последните няколко години нарасна десеторно. Дори аз самият се замислих да участвам в инвестициите.

— По добре недейте. Нещата скоро ще се променят.

— Ясно. С какво мога да ви бъда полезен?

— Имам нужда от хипо-пространствена връзка. На планетата има само два подобни апарата и те са на разположение на Главния надзирател и посланика. Ако успеете да задържите един от двамата дори за час във вашия кабинет, ще намеря начин да се свържа с началството.

— Лесна работа. Ще извикам Фитц-Джоунс да попълним протокол за нещастния случай. Казах му, че ще го чакам в три следобед.

— Няма ли възможност да измъкнем и Киндъл?

— Опасявам се, че не. Вече му назначих режим на покой… ще бъде подозрително да го викам отново тук. Не се безпокойте за него. Наложи се да направя доста дълбок разрез за да измъкна куршума. Сигурно вече се е дрогирал с аналгетици и спи. Ще го боли поне една седмица.

— Не бих казал, че ми е мъчно за него. Добре тогава, ще посетя покоите на посланика в три следобед. Ето, вземете това — той подаде пистолета на доктора. — Опасявам се, че бихте могли да се превърнете във втората цел за покушение.

— А на вас няма ли да ви е нужен?

— Ще си взема нещо по-едрокалибрено. Снощи Киндъл беше въоръжен с лазерен пистолет. Ако беше малко по-умен щеше да ме изпепели на място.

— Тогава ще го задържа. Но трябва да ви призная, че през живота си не съм стрелял с пистолет.

— Просто го насочете накъдето трябва и натиснете спусъка. В пълнителя има поне още стотина патрона. И внимавайте — няма предпазител.

— Дано ги приберете на топло преди да се наложи да го използвам — рече докторът и пусна пистолета в джоба си.

— Тази нощ ще прекарат в затвора на компанията.