Антъни Капела
Изкушение с дъх на лимони (19)

Деветнайсет

Ливия се събуди, когато стигнаха до пристанището.

— Можете да ме оставите тук — каза тя, потупвайки Джеймс по гърба. Той отби встрани от пътя и я наблюдава, докато отвързва раницата си от задния калник.

— Може би ще ви видя отново — промълви неуверено.

— Може би — кимна тя, но тонът й намекваше, че би предпочела подобно нещо да не се случва. Вдигна ръка към оплетената си по време на пътуването коса и я разреса с пръсти, доколкото успя. — Благодаря за превоза — промърмори, след което взе раницата и си тръгна, без да каже нищо повече.

— Ще се оправите ли? — извика той след нея. Тя не му отговори. Предполагаше, че все още е разстроена заради конфискацията на танка. Не можеше да е очаквала сериозно, че ще й позволи да го задържи, нали така? Всъщност, като се замислеше за събитията от предишния следобед, заради нея той дори беше нарушил някои от правилата, които следваше толкова стриктно в последно време. Защо тази жена беше толкова неблагодарна? И защо поведението й го разстройваше толкова много?

За момент Джеймс почти беше готов да тръгне след нея. После с въздишка обърна мотора си в посока на Палацо Сатриано.

Ливия реши да извърви пеша оставащия път, но не беше и предполагала каква разруха бе сполетяла Неапол след заминаването й. Да си проправя път през мрачните, засипани с руини улички се оказа доста опасно начинание, но истинският ужас я сполетя, щом стигна до мястото, където се бе намирал домът на семейството на Енцо, и откри там единствено дълбок кратер.

— Извинете ме — каза тя, спирайки някаква жена, която влизаше в близкия вход. — Бихте ли ми казали къде живеят сега семейство Тели?

Жената се прекръсти.

— В Рая, ако такава е била волята Господня. Всичките загинаха при бомбардировките.

Ливия се загледа шокирано в руините на сградата. Беше ясно, че много хора бяха срещнали смъртта си при въздушните нападения над града, но в тези отломки пред очите й имаше нещо различно. Ако не се беше върнала във Фишино, нейното тяло също щеше да лежи нейде под тях.

— Случи се малко след като Енцо загина в Русия — добави жената. — Щом близките му получиха писмото, спряха да се крият в убежищата. Майка му казваше, че ако Господ е решил да я отведе при сина й, тя не би имала нищо против.

Бедната Куартила, помисли си Ливия. Тя беше доста тиранична свекърва, но наистина обожаваше сина си.

— Изглеждате разстроена — забеляза жената. — Добре ли ги познавахте?

— Бях омъжена за Енцо — промълви с усилие Ливия.

— Ай, ай! Всеки тук познава някого, изгубил семейството си. Аз лично изгубих всичките си братя. И благодаря на Господ, че нямам синове, защото те също щяха да бъдат мъртви. — Жената огледа съчувствено Ливия. — Разбирам, че преживявате ужасен шок, миличка. Бих ви дала някаква храна, стига да имах. — Тя вдигна ръце. — Това е войната. Понякога се питам дали този ужас ще свърши някога…

С последните си пари Ливия нае стая в някаква мизерна странноприемница край пристанището и на следващата сутрин отиде до фабриката за амуниции, за да си потърси работа. Но фабриката също бе разрушена. Някакъв мъж, който ровеше из руините за парчета метал, й каза, че немците са я взривили, докато са се изтегляли от Неапол. Сподели с нея, че доколкото знае, в болницата търсят чистачки. Тя извървя двете мили до Оспедале деи Пелигрини само за да установи, че свободните работни места отдавна са били заети.

— Може би трябва да опитате в големите хотели по Виа Партенопе — предположи болничният администратор. — В момента там живеят доста офицери от съюзническата войска, а големите клечки винаги имат нужда от някаква прислуга.

Ливия ясно осъзнаваше, че това е просто изстрел в мрака, но въпреки това се насочи към Виа Партенопе.

Портиерът на първия хотел, в който попита за някаква работа, я изгледа с презрение:

— Като камериерка или като курва? Не че има значение. И за двете длъжности нямаме свободни места.

Ситуацията беше подобна и в останалите хотели. След известно време, прекарано в безплодно обикаляне, Ливия реши да се насочи директно към хотелските кухни, с надеждата, че уменията й на готвачка все щяха да бъдат нужни някъде, но отговорите бяха идентични: имаме си дори повече готвачи, отколкото ни трябват.

На Корсо Гарибалди видя как някакво момиче прие с широка усмивка подадената му от двама канадски войници консерва, след което влезе заедно с тях в най-близкия вход. Ливия започна да осъзнава все по-ясно, че колкото и тежко да беше положението във Фишино, тук нещата бяха далеч по-лоши. По-лоши, отколкото изобщо бе предполагала.

Тя се върна в стаята си изтощена и отчаяна. Не беше яла нищо цял ден, но бе толкова уморена, че дори гладът не й попречи да заспи почти веднага.

На следващата сутрин продължи с опитите да си намери работа с все същия нулев успех. Казаха й, че на пристанището със сигурност се търсят хамали, но когато отиде там, видя, че опашката с кандидатите беше дълга над триста метра, а някои от чакащите дори се биеха в желанието си да се доредят по-напред. Тя отново започна да обикаля по кухните, но на повечето места дори не й отваряха. Ресторантите бяха затворили врати заради проблемите с набавянето на стока от черния пазар.

Ливия приседна върху прага на една къща, за да си почине малко, и видя как някакво красиво момиче на горе-долу нейните години й маха от другата страна на улицата. Зарадвана от възможността да поговори с някого, тя помаха в отговор само за да забележи миг по-късно гневното изражение на момичето и да проумее, че привидно дружелюбният жест всъщност я подканва да се махне от там.

— Vai via! — кресна момичето. — Чупката! Аз работя тук, малка проклетнице. Намери си свое собствено място, иначе брат ми ще те заколи!

 

 

Въпреки че му липсваше опит, Джеймс не беше пълен невежа относно сексуалните въпроси. В училище беше правил дисекция на репродуктивните органи на една нещастна жаба, начинание, което бе оставило у него впечатлението, че сексът не е за гнусливите. Освен това бе имал доста завоалиран разговор по темата с директора на пансиона, който често беше използвал думи като „духовна хигиена“, „самоконтрол“ и „чистота на тялото“ и го бе накарал да вярва, че мастурбацията може единствено да подрони устоите на бъдещия му брак. В някакъв момент едно от другите момчета беше успяло да се добере до известния превод на „Кама Сутра“ от Ричард Бъртън, но въпреки нетърпението, съпътствало прелистването на това примамливо четиво, то само бе направило нещата още по-неясни, наместо да го дари с така очакваното просветление.

Има три типа мъже, обясняваше нехайно Бъртън. Мъжът заек, мъжът бик и мъжът кон, като тази класификация е базирана върху размера на фалоса. Жената от своя страна, в зависимост от дълбочината на вагината си може да бъде жена сърна, жена кобила или жена слоница. Оттук следва, че съществуват три равнопоставени вида сношения между хората със съответстващи си размери и шест неравнопоставени сношения, когато размерите не си съответстват. Общата цифра е девет, както може да се види от приложената таблица.

Сред всички изброени, равнопоставените сношения са най-добрите, а при неравнопоставените важи правилото, че колкото по-надолу в списъка се намира съответният тип сношение, толкова по-лошо е то.

Това се стори на Джеймс доста по-притеснително от разговора с директора на пансиона. Как се очакваше някой мъж да разбере дали е бик или кон? И което бе още по-важно, как можеше да прецени дали избраницата му е сърна или кобила? Дори да предположим, че съответното момиче успееше някак да класифицира себе си, което му се струваше доста невероятно, той не можеше просто да отиде при нея и да я попита, нали така? А какво щеше да се случи, ако заради невежеството им кон се оженеше за кобила (което на пръв поглед изглеждаше съвсем естествено, но Бъртън го бе заклеймил като най-лошата възможна комбинация) и така двете страни, които не си подхождат по никакъв начин, да трябва да се примирят с това положение до края на живота си? Статистически погледнато, предвид наличието на повече неравнопоставени, отколкото на равнопоставени комбинации, шансът да си навлечеш беля на главата беше по-голям от този да си намериш правилната половинка.

На всичкото отгоре, въпреки впечатляващия набор от сексуални пози, придружени със съответните илюстрации, човек трудно можеше да извлече някаква адекватна информация относно самия акт, не на последно място и заради доста завоалираните обяснения на Бъртън. „Когато тя вдигне крака и ги задържи широко разтворени по време на акта, това се нарича «Поза прозявка» пишеше Бъртън. Когато разтвори крака, сгъне ги и приближи максимално колене до гърдите си, това се нарича «Позата на Индрани» и сношението в тази позиция изисква известен опит“. Джеймс виждаше от илюстрацията как точно трябваше да позиционира краката си жената, но къде беше мъжът в цялата тази работа? Отгоре? Отдолу? Дали не се очакваше просто да я наблюдава отстрани? И какви точно бяха опасностите в това някой без съответния опит да опита позата „Индрани“?

„Аупариштака, или задоволяването с уста, предупреждаваше Бъртън, никога не трябва да бъде практикувано от добре образован брамин, от министър със сериозни отговорности или от мъж с добра репутация, защото въпреки че подобна практика е позволена от шастрите^[1], няма основателни причини да се прибягва към нея и тя трябва да бъде практикувана единствено в някои изолирани случаи“. Въпросните „изолирани случаи“ според Бъртън можеха да включват „нецеломъдрени и покварени жени, жрици на любовта и слугини“, които очевидно бяха експерти в техниката, наречена „Засмукване на мангото“. Джеймс никога не беше имал досег с манго, още по-малко пък с покварена жена, така че и тази информация не му вършеше особена работа.

Едно от нещата, които си оставаха особено неясни за него, беше какво точно извличаха жените от секса. Дори Бъртън, принципно доста стриктен в стремежа си текстът му да бъде максимално неясен, изглеждаше несигурен по този въпрос и си го беше признал в прав текст. „Жените не свършват като мъжете, пишеше той. Мъжете просто се освобождават от своята страст, докато жените, при които става въпрос по-скоро за умствена нагласа, отколкото за физическа необходимост, изпитват някакъв тип наслада, но е невъзможно да обяснят какво точно представлява тя“. Мненията на малкото приятели на Джеймс, с които можеше да разговаря по въпроса, бяха коренно различни. Беше ли сексът просто задължение за жената, или наистина й харесваше? Едно от момчетата, което бе имало връзка с някаква прислужница — една от „покварените жени“ на Бъртън — твърдеше, че на нея действително й е било приятно, но повечето се обединиха зад тезата, че това са глупости, и докато мъжете желаят жените както заради телата, така и заради умовете им, една жена желае даден мъж единствено за да покаже възхищението си към него.

След като навремето срещна Джейн и сватбата вече изглеждаше като съвсем реална възможност, Джеймс реши да хване бика за рогата и посети една малка книжарница на Чаринг Крос Роуд, откъдето си купи тънка книжка, озаглавена „Бракът и любовта“. Мъжът, който му я продаде, го дари с доста мазна усмивка, докато я опаковаше в кафява хартия, и Джеймс не посмя да я разлисти, докато не остана съвсем сам и не бе сигурен, че никой няма да види какво чете.

За нашето общество невежеството на жената относно собственото и тяло и това на бъдещия й съпруг е нещо напълно типично и се приема едва ли не като добродетел… — пишеше в книгата.

Тези изопачени представи за невинност нерядко оставят момичето незапознато с факта, че съпружеският живот ще включва и физическа връзка със съпруга, фундаментално различна от тази, която е съществувала между нея и брат й, примерно. Когато разкрие истинската природа на своето тяло и научи ролята, която то трябва да изиграе, тя може да откаже категорично да изпълни желанията на съпруга си. Познавам една омъжена двойка, в която съпругът, истински кавалер и дълбоко влюбен в своята половинка мъж, трябваше да чака с години съпругата му да се възстанови от шока на откритието какво действително се очаква от нея, преди да му позволи естествен физически контакт. Има немалко булки, които заради ужаса, изпитан по време на първата си брачна нощ с мъж, който не е бил достатъчно внимателен и деликатен, са полудявали и дори са прибягвали до самоубийство.

Сърцето на Джеймс биеше лудешки. Точно от това се беше страхувал.

Тези, които са шокирани от публикуването на книга като тази, която засяга теми, възприемани като неморални, трябва просто да се замислят, че въпросните теми вече са широкодостъпни в комичните вестници, в долнокачествените романи, твърде често дори на театралната сцена или в киното, при това представени по груб и упадъчен начин. Това, че хората ще видят фактите, с които вече са запознати, в напълно нова светлина, може да има единствено позитивни последствия.

Да, нова светлина наистина имаше. Истина беше, че авторката — учен на име доктор Стоупс, наблягаше прекалено много на собственото си откритие, свързано с някои фундаментални принципи, мотивиращи женското поведение („Изучавали сме дължината на вълните при водата, звука и светлината, но кога нашите дъщери и синове ще започнат да изучават сексприливите при жените и ще научат Правилата на цикличността при сексуалните им желания?“). По един въпрос обаче доктор Стоупс беше особено конкретна и той беше, че жените наистина могат да изпитват наслада при изпълнение на съпружеските си задължения:

Според мнозинството „благопристойни“ хора от една жена не се очаква да проявява спонтанни сексуални импулси. Под това нямам предвид нещо сантиментално от типа на влюбването, а чисто физическо състояние на възбуждане, което се появява спонтанно и не е задължително свързано с някой конкретен мъж. В нашата страна е широко разпространено мнението, че само безнравствените жени изпитват подобни желания (особено преди брака) и повечето представителки на нежния пол по-скоро биха умрели, отколкото да признаят, че понякога изпитват този трудно описуем физически копнеж, натрапчив като глад за храна.

Истина е, че в нашия по-студен климат жените като цяло се възбуждат по-рядко от тези, живеещи в по-южните краища на планетата, но също така е истина, че с отлагането на съзряването и проточващите се повече от необходимото невинни години на младостта, жената често вече е преминала трийсетте, преди тялото й да бъде събудено от този тъй естествен зов на нейната природа.

Доктор Стоупс не се свенеше да обясни в подробности как точно действа въпросното възбуждане.

Жената разполага с малък закърнял орган, наречен клитор, който морфологично съвпада с мъжкия пенис и подобно на него е изключително чувствителен на докосване. Той се намира между вътрешните устни на вагината, уголемява се при възбуда и чрез стимулация при движение изпраща импулси към всеки нерв в тялото. Дори и жената да е напълно възбудена обаче, за нея са необходими от десет до двайсет минути, за да достигне върха при физическо единение, докато две или три обикновено са напълно достатъчни за един мъж, неосведомен за нуждата да контролира импулсите на тялото си, за да могат и двамата да изживеят пълноценно удоволствието при правене на любов…

Споделеният оргазъм е изключително важен, но в много случаи мъжете достигат до върха толкова бързо, че тялото на жената дори не е готово и тя остава незадоволена.

 

Женският оргазъм, както доктор Стоупс обясняваше пламенно, беше „наистина завършен и мускулно енергичен оргазъм“, полезен за здравето, нервите, съня и дори способностите за зачеване. От един наистина загрижен за благото на любимата си съпруг се очакваше да притежава добър самоконтрол и да поставя удоволствието на жена си дори пред своето, въпреки че много мъже, за да не кажем почти всички, отказваха да полагат подобни усилия.

Трудно е да наречем преувеличение това, че в наши дни мнозинството от жените лежат в леглата си будни и изнервени, наблюдавайки мрачно или дори завистливо спящия до тях мъж, който заради невежеството или безразличието си ги е лишил от най-приятния възможен начин да се освободят от нервното си напрежение.

Джеймс веднага си обеща, че никога няма да остави Джейн да будува изнервено по подобен начин. Когато се стигнеше до същината на нещата обаче, доктор Стоупс беше точно толкова категорична, колкото и директорът на пансиона — този тип упражнения трябваше да бъдат запазени за след брака.

Много може би крият това под маската на цинизъм, материализъм или желание за себедоказване, но дълбоко в сърцето си всеки млад мъж мечтае да срещне своята половинка, с която да извърви земния си път. Всяко сърце знае, че единствено подобно единение може да донесе очакваното удовлетворение както на тялото, така и на душата.

След като с години се е борил с желанията на кипящата си млада кръв, мъжът понякога се поддава на изкушението и търси услугите на проститутки, а по-късно, когато срещне истинската си половинка, след като я помоли да му прости за опетненото минало, ще се ожени за нея. Именно тогава, съвсем несъзнателно, той може да накара съпругата си да страда, защото ще гледа на нея в светлината на предишните си изживявания или пък (въпреки че това се случва по-рядко) обратно, ще я разграничи напълно от тях.

Подобно на директора на общежитието, който беше обяснявал за „духовната хигиена“, доктор Слоупс също твърдеше, че въздържанието е единственият правилен път, с тази разлика, че тя подкрепяше думите си с научни примери:

Химичният анализ на еякулационната течност показва, че въпросната, наред с останалите си съставки, е особено богата на калций и фосфорна киселина — и двете, изключително важни субстанции в човешкия организъм. Следователно е огромна грешка да се смята, че семенната течност е нещо, което трябва да се изразходва често — цялата жизнена енергия, използвана при една еякулация, наред с ценните химически субстанции в нейния състав, може да бъде употребена за далеч по-съзидателна дейност.

Джеймс беше напълно убеден в истинността на написаното и бе решил, първо, да държи под контрол сексуалните си пориви и потенциалната неопетненост на душата си най-малкото до първата брачна нощ; второ, да стои настрана от проститутките и трето, да инвестира запасите си от калций и фосфорна киселина в трудовия процес. След като Джейн развали годежа им, първото не беше особен проблем, а второто така или иначе не го привличаше, но третата точка от плана не беше толкова лесна за изпълнение, колкото изглеждаше, особено предвид факта, че понастоящем самият той ставаше жертва на разбъркващия хормоните му южен климат. Опитваше се да избягва всячески рибните деликатеси, следвайки съвета на Джаксън, но въпреки това на един или два пъти му се случи да лиши работата си в ПСС от необходимата й доза калций. В резултат установи, че доктор Стоупс и директорът на пансиона грешат по един въпрос. Наместо да го превърнат в отчаяно жадуващ за секс, изгубил контрол над собственото си тяло звяр, тези малки прегрешения всъщност имаха противоположен ефект и му помагаха да се отпусне, за разлика от моментите, в които решаваше да бъде целомъдрен, но главата му непрекъснато беше изпълнена с мисли за жени.

А конкретно в момента тези мисли за жени го тормозеха особено настоятелно. Или за да бъдем по-точни, мислите за една конкретна жена. Когато в съзнанието му се промъкнеше образа на гола женска ръка, която му маха, или пък на смъкваща се от нечие рамо рокля, тези образи бяха свързани с едно-единствено лице — лице с дяволито изражение и предизвикателни, надменни очи — това на Ливия Пертини.

Ликът й го навестяваше дори и в ужасно неподходящи моменти. Докато провежда разпит например или пише доклад, в един момент мислите му бяха насочени към работата, а в следващия някакво хладно, натрапчиво усещане се плъзваше нагоре по гръбнака му, щом си представеше как Ливия притиска устни към неговите. Или си припомняше хладната кожа на бузата й, меката топлина на ушите, едва доловимия пулс отстрани на шията… Най-неприятното от всичко бе, че тялото му реагираше по доста недвусмислен начин на тези образи и често му се налагаше бързо да сложи някаква папка в скута си, преди жената, която разпитваше, да реши, че тя е причината за този отклик от негова страна.

Наранената ръка не му създаваше проблеми, но той реши, че би било разумно да го прегледа и истински лекар.

— Много добра превръзка — отбеляза докторът, докато развиваше импровизирания бинт на Мариса. Огледа внимателно раната. — Няма и следи от инфекция. Какво каза, че е използвало това момиче?

— Мед — повтори Джеймс. — Освен това накара някаква пчела да ме ужили. Не може това наистина да е помогнало, нали?

Лекарят сви рамене:

— Наистина е странно, но когато бях в Непал, чух, че местните лечители използват същото лекарство. Може пък в ужилването наистина да има нещо. — Той превърза отново раната. — Във всеки случай си извадил истински късмет. В момента разполагам с един-единствен кашон пеницилин и заповедите ми са да го използвам само за ранени в бойни действия войници. Ако раната се беше инфектирала, най-вероятно щеше да загубиш ръката си. Има ли нещо друго, за което искаш да ме питаш?

— Всъщност има. — Джеймс сподели проблема си. — Чудя се дали не съм пипнал малария или нещо подобно.

— Хмм. Я си покажи езика.

Джеймс се подчини.

— Струваш ми се напълно здрав. Съветът ми е да пиеш повечко чай. Надали ще намали пристъпите, но съдейки по личния си опит, е трудно да даваш воля на подобни животински инстинкти, докато се наслаждаваш на една хубава чаша чай.